За нас

My_VT_CollageЖивотът е цветен. Дори и с тъмните краски в него. И усмихнат. Въпреки че има хора, които понякога губят сили да се усмихват. Животът също е и срещи – със самия себе си, с приятели, с непознати. И никоя от тези срещи не е случайна. Животът е толкова много неща, че си струва всяка сутрин да ставаш, да тръгваш, да вървиш и да вървиш, да търсиш, да изследваш, да обичаш… И да описваш това, което те застига, пресреща или за някакъв момент от деня върви редом до теб.

Вие, които четете тези думи сега, сте поредната наша среща. Хайде да повървим заедно за малко. Да се опознаем, пък може да станем и приятели от онези, които могат да си кажат всичко, имат си доверие и са гръб и рамо един за друг.

Когато се почувствате вдъхновени от нас, от човека до себе си или от приключението да живееш във Велико Търново, пишете или снимайте, рисувайте, просто творете. И станете наши автори! Вашето вдъхновение ще бъде спасение и вдъхновение за някой друг, който ще открие сайта.

А ето ни и нас:

10888439_5001102360630_6160573111953522819_n

Аксиния Цветанова –  Вече повече от 15 години вървя по Пътя към себе си и стъпка по стъпка превърнах това пътуване в професия. Психологията срещнах в една от задънените улици на Живота. В момента, в който, с всяка клетка на тялото си, осъзнах кой е най-големият ми враг – самата аз. Пътуването през болката и сенките беше дълъг процес, но светлината, идваща от изхода, ме окуражаваше да вървя.

Днес помагам на моите клиенти да се ориентират в същото „пътуване”, наблюдавайки индивидуалните особености на личната им история. Вярвам в силата на човешката психика и стремежа й към изцеление и щастие.
Знам, че тъгата, радостта, надеждата и любовта са в непрекъснат кръговрат и пътят на нашето израстване е спирала. Не можем веднъж завинаги да постигнем хармонията, щастието, удовлетвореността… Но можем да се доверим на себе си и на Живота и да пътуваме… Да приемем миналото си. Да не мислим натрапчиво за бъдещето. И да живеем единствената реалност, която имаме – Сега!
От години адресът ми е търновски, но истински „живея” и пускам корени тук от скоро. Едната причина за това са група момичета, в чиито сърца съм посяла част от себе си и е невъзможно да си представя живота без тях.
Моника и Сашка са другата причина. Те са като две вълшебни феи за мен, освен множеството си човешки достойнства, имат и магически – могат да четат мисли и да сбъдват желания! Когато работим, мислим почти едновременно и сме готови да направим всичко една за друга.
Десетина приятели, без които животът ми никъде по света няма да е пълен. Нашият дом е тук в средата и сърцето на България, във Велико Търново.
Ако се питате защо направихме този сайт? Мога да ви отговоря – за да горим и да се борим за себе си, идеите и мечтите си с цялата страст, на която сме способни! Когато сме уморени и отчаяни, да излекуваме със състрадание и любов раните и никога да не забравяме, че сме главните герои в собствената си приказка! Че има неща, които можем да направим по нашия начин за хората и прекрасния град, в който живеем! Чрез работата си в това време, лишено от истина и сигурност, упорито да опитваме „да върнем на света частица от изгубеното му сърце”. Тук в центъра на България! И дано да бъдем „заразни”!

DSC_39292

Сашка Александрова – Аз съм родена в Казанлък. При розите и те са единственият ми спомен от този град, в който съм живяла съвсем малко. Но всеки път, щом някой ме попита за родния ми град, около мен започва да ухае на розово масло.

После нашите (без да ме питат), са решили да се преместят във Велико Търново. Но аз не им се сърдя.

Гордея се с този град и го обичам, защото е вълшебен. А с времето и в мен започна да живее частица от това негово вълшебство.

Понякога си мисля, че много от нещата, които ми се случиха, че много от това, което съм, нямаше да е възможно без този град. И без усещането, че в него има нещо повече от обикновени улици с имена на герои, сгради с история и такива без история. Тук са всичките ми близки хора – като концентрация на огромна любов е. Като се замисля, приятелите ми, които са някъде другаде и съм срещнала някъде другаде, са двама-трима. Останалите са до мен и аз съм до тях.

Този сайт е резултат от две от най-щастливите ми приятелства. Затова ми харесва всеки ден да оставям в него парченце от душата си. Този сайт ме вдъхновява, предизвиква ме, краде от съня ми, разочарова ме, натъжава ме… Но си струва всяка секунда, защото имам с кого да я споделя.

Има един филм, в който главната героиня спасява духове на починали хора, духове, които са останали на земята заради недовършени дела. В началото на всеки епизод, героинята казва следното: „За да ви разкажа своята история, чуйте техните”. И с мен е така. Моята история е пътека, която често се преплита с други пътеки и в момента върви до други две – на Моника и на Акси. И двете влязоха в живота ми без фойерверки и без парадна музика. Нямаше блясък и нямаше сцени като в „Сексът и градът”. Повече бяха сълзите, болката, умората от изгубени битки и страхът, че надеждата е дума без съдържание.

Не вярвайте, ако ви кажат, че така приятелства не се градят. Истински приятел ти става само този, който може да издържи на тази тъмна страна в теб, да те приеме с нея и да влезе в нея с малко пламъче. И да има търпение да го поддържа запалено.

Този сайт е общият ни път. В началото беше приключение, в което ни „вкара” Моника. Сега е бъдеще, в което всяка от нас има свои си мечти и трите ние имаме обща мечта. А да имаш обща мечта с някого, е истинско чудо.

IMG_1555-MМоника Христова – Влюбих се във Велико Търново още като бях на 10 години. Беше любов от пръв поглед. До тук ме доведе една ученическа екскурзия и после години наред увещавах родителите си отново да посетим този вълшебен град. Дворецът, неговите кули и огромните каменни стени, които го обграждаха, заедно с малките цветни къщички, кацнали една върху друга над реката, се бяха запечатали в детската ми главица, като оживели картини от най-чудната приказка, която бях чувала. В нея се разказваше за славни български царе, болярски родове, въстания и битки в защита на велик народ.

Втората ми среща с Търново беше свързана с университета. Останах без дъх, когато се качих за първия си кандидатстудентски изпит в ректората и пред мен се откри огромна гледка към целия Царевец. В момента, в който разбрах, че съм приета тук, нямах никакви колебания, че трябва да се потопя в тази магия, която все по-категорично ме привличаше към себе си! Помня и първата си разходка по Самоводската чаршия с новите си колеги и имах усещането, че пътуваме назад във времето – уникално преживяване, което се стремя да запазя като усещане и до днес, когато минавам оттам. Последваха много други срещи с Търново и вълшебството никога не свършваше. Дори и до днес продължавам да откривам нови места, които ме очароват и ме пленяват с красотата и историята си.

А когато срещнах и Любовта във Велико Търново, вече разбрах, че това е Моят град. Събитията, като че ли следваха своя естествен ход и аз бях много доволна от това. 🙂

Случайно или не, животът и работата започнаха да ме срещат с изключително интересни, интелигентни и цветни хора. Такива, които ги има само в Търново. Пълни с истории, като всяко ъгълче от нашия град.

Трудни моменти ме бяха довели първо до Сашка, а после и до Аксиния и накрая между нас трите се породи едно необикновено приятелство. Често си говорихме за живота и за неговите цветове в Търново и така един ден случайно (или може би не) се роди идеята за нашия сайт.

В него събираме истории за хора, които знаят как да променят съдбата си и го правят всеки ден. За талантливи хора, които могат да превърнат ежедневието в поезия или роман. За модерните будители, които вярват, че будителството е мисия. И за Велико Търново – този фантастичен град, който има душа – древна и мъдра. Този град, който и на живо, и на снимка, изглежда като магия.

Първата ни година