Самоводската чаршия пази романтиката на Велико Търново

Самоводската чаршия остава най-романтичната улица на Велико Търново. Заради ателиетата, в които истински пазители на традициите продължават да развиват занаяти, които са били характерни за старата българска столица преди много, много години. Заради запазения калдъръм, заради старите къщи там, може би и заради това, че в този си вид, комплексът пресъздава атмосферата от първите десетилетия на XX век.

Малко история, защото е интересна…

Някога тази улица е била краят на града. Там се е случвал пазарът, особено в сряда и петък. Атмосферата на панаира, ставал тази улица в онези години, е пресъздадена във филма на Янко Янков „Търновската царица”, който изцяло е сниман именно на Самоводската чаршия. През втората половина на XIX век, когато възрожденско Търново започва да расте на запад, улицата се превръща в стопански център. В пазарни дни идвали селянки от близкото село Самоводене, за да продават зеленчуци. Така улицата е получила името си в по-ново време – Самоводски пазар. По тротоара, от фурната до хана на хаджи Николи, селянки от Беляковец продавали мляко, масло, сирене. Така се оформили две улици с дюкяни, занаятчийски работилници и ханове. Едната улица започва от малък площад, който през XIX век се наричал Ун (брашнен) пазар, а днес – Самоводски пазар – и продължава по улицата, която стига до Дряновския хан, който се е издигал на мястото на несъществуващото вече кино „Модерен Театър”.

По-близо до съвремието

В този си вид Самоводската чаршия е създадена през 1979 г. с решение на Окръжния народен съвет, но без самостоятелен статут. Била просто отдел „Народни художествени занаяти” към Историческия музей във Велико Търново. Музейните служители веднага започнали да разкриват дюкяни със занаяти, развивани в старата столица. Една след друга отворили врати златарска работилница, калайджийница, тъкачница, оръжейница. Имало сладкарска работилница, където приготвяли прочутото бяло сладко, халва, локум и шекерени петлета, магазин за сувенири, резбарска, шивашка и папурджийска работилница, фурна, кадаиф и фотографско ателие. Бай Ганчо от Дебелец отворил бъчварско ателие. Година по-късно общината дала всички подземни ателиета и занаятите на чаршията станали 22. Официалното откриване на улицата станало през 1981 г. в присъствието на Пенчо Кубадински и Димитър Стоянов.

И днес

Днес Самоводската чаршия продължава да пази духа, традициите и романтиката на Възраждането. Сега там работят различни занаятчий­ски работилници – грънчарска, оръжейна, бакърджийска, резбарска, шекерджийница, тъкачница, иконописно ателие, фотографчийница, кафене, работилница за приготвяне на кадаиф и фурна на площад „Самоводска чаршия”, както и много сувенирни магазини и малки художествени галерии. Всеки желаещ може да се включи в работата на някоя от работилниците и да си тръгне с удостоверение,че е чиракувал при съответния майстор. Предметът, който сам е изработил, остава за него, като подарък и спомен за преживяното предизвикателство. От няколко години всяко лято търновската община организира училище по занаяти за децата. В него могат да се включат всички деца от Велико Търново, както и тези, които преминават през града като туристи с родителите си. Децата майсторят грънци на истинското грънчарско колело с Нина Нешева, тъкат при Миглена Павлова, учат се на дърворезба при Румяна Стефанова… На чаршията има пекарна, която прави най-апетитните закуски в града. На тази улица може да опитате изключително вкусно турско кафе на пясък, истински целувки, захарни петлета като долетели от детството, бяло сладко. И кадаиф.

От няколко години на чаршията се сменят поколенията, което е хубаво, казват старите майстори, защото само така традициите и занаятите живеят. Димитър вече е застанал до грънчарското колело заедно с майка си, най-известната грънчарка в региона, Нина Нешева Христо Стойчев работи с баща си Петър Стойчев в ателието по дървопластика. Кирил Тенджерков, който е взел абсолютно точно името на прочутия си дядо – ножара Кирил Тенджерков, вече е наследил в неговата работилница. Миглена Павлова и нейната дъщеря Симона сега са пазителките на тъкачеството и от няколко години налагат нов занаят – рисуваното стъкло.

На чаршията все още е и цялата администрация на дирекция „Култура и културно-исторически наследство” на търновската община. В стара и прекрасна къща със скърцащи стълби.

Най-известната сграда – ханът на хаджи Николи

Ханът е едно от най-големите постижения на Никола Фичето. Той вдига сградата по поръчка на търновския търговец и активен участник в борбата за църковна независимост хаджи Николи х. Димов Минчоолу. През XIX век Николи е имал търговски къщи в Русе, Букурещ, Виена, Одеса и Цариград. В каменните стаи търговецът складира манифактурни стоки, внасяни от Западна Европа и от Близкия изток, както и произведения на търновските майстори. Няколко години преди Освобождението сградата е използвана като фабрика за преработка на тютюн. Ханът е първият етнографски музей в страната, създаден през 1985 г. След много перипетии, реституция, която прати къщата в забвение, днес сградата е реставрирана и възстановена като ресторант с няколко изложбени зали.

Снимки: Monique Photography

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s