Сърцето се пълни и животът се ражда всеки ден стъпка по стъпка

Няма време за нищо. Замислям се понякога за това. И тази истина ме блъсва в лицето като леден вятър. Емоции, усещания, страхове, надежди… всичко се завихря в сърцето ми като ураган само за секунда. Скачам и хуквам да живея. Позволявам си всичко, което в друг, обикновен ден, не бих. Казвам премълчани думи, усмихвам се повече,… Read More Сърцето се пълни и животът се ражда всеки ден стъпка по стъпка

Rate this:

Смелостта да обичам себе си

Смелостта да вярвам с онази вяра, която няма нужда от доказателства. Смелостта да обичам и още по-голямата смелост да позволя да ме обичат така, както могат. Смелостта да знам и за тъмното, и за светлото в мен. Смелостта да изпитвам щастие, въпреки болката, която се трупа на преспи и не иска и не иска да… Read More Смелостта да обичам себе си

Rate this:

Кой пази душата ми?

Чудя се понякога кой ми пази душата? Душата – онази аз, която никога не спира да живее, дори, когато на мен изобщо не ми е до живеене. Диша за мен, радва се, обяснява необяснимото в мен. Онази частица, която знае коя съм, обича ме, прави ме вълшебна, мистична, призрачна, чудата, емоционална… Чела бях някъде, че… Read More Кой пази душата ми?

Rate this:

Щастието да разбирам тялото си

Имаше време, когато се чудех как може някой да не спи при пълнолуние. Голяма работа – една луна. Или пък като ми казваха, че пролетната умора ги съсипва. Наистина не вярвах. На мен пролетта ми действаше като дрога и аз ставах по-активна и от самата пролет. Бях способна да топля в шепи всяка от пъпките… Read More Щастието да разбирам тялото си

Rate this:

На колене пред Живота

И мен животът ме е поставял на колене. Даже два пъти. А може и повече пъти да са били, но тези ми две падания, са най-болезнените. Първия път се изправих лесно, защото имах надежда. Втория път… Още се изправям. Преди десетина дни вървях по заледения тротоар и точно, когато си мислех, че съм в безопасност,… Read More На колене пред Живота

Rate this:

Седмица на щедростта

„Ден чуден, двадесет и девети февруари! Година щедра даровете си поднася. Побързай мое глупаво сърце, възползвай се от правото на щастие!“ Уолтър де ла Маре   Задача 9 за 2016 година от проекта „Провокирай себе си“ Тази седмица ще преживеем несъществуващия 29 ден от февруари. С него изравняваме времето. Подреждаме хаоса като наваксваме „излишните секунди“. Целта… Read More Седмица на щедростта

Rate this:

Какво научих от тази година

  Ето какво научих от тази година! Няма такова нещо като щастие, което да започва с „ако” или „когато”. Това е бъдеще време без бъдеще. Време на страх и съмнения. Затова спрях да започвам изречения с „ако”, да си давам обещания да се усмихна ако, да прегърна ако, да целуна ако. Даже вече не казвам… Read More Какво научих от тази година

Rate this: