Разстоянието от Мен до Мен

  Нищо ново. Нищо неказано. Просто… най-трудният път. Онзи, дето минава отляво. От който душите за дълго болят. Да тръгнеш към себе си, през тъмните сенки на някакви призраци-страхове, да носиш в ръцете си товара на бремето да бъдеш един обичаен… човек. Да сипеш отрова в листата на розите, че утре, когато пият в зори… Read More Разстоянието от Мен до Мен

Rate this:

Да бъда зимата

Снегът е бял като възглавница, и чист, и светъл е като невинност, луната като жълта раница, звездите – чаша бяло вино. Аз искам с виното им ледено за първи път да се опаря, луната още недогледала на своя гръб да натоваря. Аз искам огъня на устните в снега нестоплян да удавя, кристалите от твърдост вкусните,… Read More Да бъда зимата

Rate this:

Пеперуди по върха на метлата

На Роси! Как е брала коприва по мръкнало, после как мълчаливо е плела… Не, не питай! Не знам. Свръхестествено, аз до нея съм бяла и смела. Тази планета отдавна се чуди как, когато ми хване ръката се посипват милион пеперуди. Точно тук – по върха на метлата. И е толкова странно и истинско. Сто вълшебства… Read More Пеперуди по върха на метлата

Rate this:

Ще живеем ли, ако не раняваме и не ни нараняват?

ПИСМО Виж тази стълба. Тя води нагоре. Виж онази врата. Тя трябва да се отвори. И може би това е всичко? Всичко съществено в един човешки живот. Или почти всичко! Да изкачим стълбата, да отворим вратата, която ни разделя – мен от теб, теб от мен. И да влезем в душите си. Ще се разхождаме… Read More Ще живеем ли, ако не раняваме и не ни нараняват?

Rate this:

Камбаните на паметта

Жаравата на залеза догаря. Из Търново припламват светлини. На Царевец, възкръснала в олтаря пак мъртвата звънарница звъни. Отпяват Светогорските камбани и будят паметта на мойта кръв – кипяла в багреница златоткана и в селския юмрук. До сетен дъх опазена в пожарищни погроми превръщана във щит и знамена… Във вените ми рукват спомени от векове преди… Read More Камбаните на паметта

Rate this:

О, Шипка!

„Три деня младите дружини… как прохода бранят. Горските долини трепетно повтарят на боя ревът. Пристъпи ужасни! Дванайсетий път гъсти орди лазят по урвата дива и тела я стелят, и кръв я залива. Бури подир бури! Рояк след рояк! Сюлейман безумний сочи върха пак и вика: „Търчете! Тамо са раите!“ И ордите тръгват с викове сърдити,… Read More О, Шипка!

Rate this:

Писмо до света

Моето мъничко птиче днес ще лети. Тръгва. Готово е. И се вълнува. В смеха му е слънчево. А в мойте очи капки дъждовни от щастие плуват… Тръгва да учи моето птиче. Пак ще разпери криле. Ще се бори. То ще се справи. Смело ще тича през всички неизвестни простори. И ще е трудно, и ще… Read More Писмо до света

Rate this: