Стъклото е душа

Стъклото е душа, чиста, невинна, непроменяща. Тя е мъдра, непречупваща. Понякога тази душа се замърсява от думи, от действия, от конфликти, от нищонеправене. Замърсява се и започва да изкривява образите, да ги деформира, да ги потъмнява. Да създава илюзии. Може да свикнем с кривите образи и да ги търсим навсякъде. Миг на приемане от друга… Read More Стъклото е душа

Rate this:

Пропускам себе си…

Когато бързам, пропускам себе си. Много бързам. Всеки ден. И не, не е проблемът с разпределяне на времето. Добра съм в това. Проблемът е, че живея няколко живота, вървящи ръка за ръка. Хубаво е. Но пропускам себе си. Как да забавя темпото? Как да не пропускам? Единственото, което не пропускам е мислите. А тях понякога… Read More Пропускам себе си…

Rate this:

Когато ти дойде до гуша да бъдеш добър

Цял живот носиш в себе си неосъществената любов, непрошепнатите мечти, недоизмисленият образ на сърцето. Ставаш дребнав и зъл, когато неволно ти напомнят за това…, но после останеш ли насаме със себе си, трудно сдържаш напора на сълзите. Вдигаш без нужда телефонната слушалка, сякаш вечно чакаш някой да ти се обади. Крадешком се оглеждаш по улицата,… Read More Когато ти дойде до гуша да бъдеш добър

Rate this:

Не вярвам в тази любов…

Не и в тази, която изпитвах някога към теб. Не и в тази, която събира хората до края на дните им – и в безлунните нощи, и в неслънчевите дни, в болката и в радостта, в полета и в падението. Не и в тази, която те кара да желаеш цял живот да държиш ръцете на… Read More Не вярвам в тази любов…

Rate this:

В любовта – битка, няма победители

Ако има битка и любов, няма победители. Битката забива стрели точно в сърцето. И с любов физическа пак не можеш да обориш любовта. Намира си кратки пътища към друго тяло, за теб остават стрели. Не можеш да се бориш, не е нужно. Прощаваш, обичаш, благодариш, разделяш се (и с части от сърцето си) и продължаваш.… Read More В любовта – битка, няма победители

Rate this:

Хей, ти!

Ех, все повече бръчки… Ех, децата се смеят на моята музика… Ех, вече се събуждам, без да знам кой ден е… Ех, кълбо от нерви съм… Ех, понякога се чудя кой съм… Ех, това в огледалото е някой непознат… Мислиш, че си остарял ли? Не. Вярно, че остаряваш. Природен закон. Не си остарял, а само… Read More Хей, ти!

Rate this:

Не ти го пожелавам

Майка ми е уникален човек! Със своята лъчезарна усмивка и цветен дух е лесно забележима. Но само аз знам колко пъти зад тази усмивка е скривала сълзите, болката, обидата… Защото… тя е… учител. С времето се научих да я разбирам и да й прощавам, че мислите й често  са заети с идеи, свързани с професията… Read More Не ти го пожелавам

Rate this: