Гост автори

mariqМария Димитрова

Писането за мен започна още в детските години. Бях в първи клас, когато пишех детски стихчета в тетрадка. Това беше най-ценното ми притежание тогава, дотолкова, че плаках дълго, когато сестра ми скъса една от страниците. Залепихме я с тиксо, но някакси не беше същото.

Всеки има различен начин да твори. Аз творя с думи. Вярвам в силата на думите да ускоряват процеса на промяна. Те не дават началната скорост на промяната, защото ако човек не е готов за развитие и израстване, той няма да потърси книги или статии, а дори и да прочете нещо, то няма да го докосне. Но когато вътре в нас вече кипи енергията, която ни е нужна, за да минем на следващото ниво в личностното израстване, тогава една статия или книга може да се окажат катализаторът на промяната. При мен това е проработвало и продължава да работи. Благодарна съм на многото автори, споделили натрупания си опит, знания и преживявания в книги и статии, които съм прочела и приложила.

Понякога промяната в нагласите и мисленето се случва внезапно и рязко, но по-често е резултат от количествено натрупване на действия в желаната посока. Ако има нещо, в което съм убедена, то това е, че четенето си заслужава. Задаването на въпроси си заслужава. Споделянето си заслужава. Разрушаването на стереотипи и предразсъдъци си заслужава. Търсенето на баланс във всеки един аспект на живота си заслужава. Откриването на собствен път си заслужава. Вярата в любовта си заслужава. Себеопознаването си заслужава.

В писането си аз съм такава, каквато съм и в живота. Има от всички елементи. Аз съм огън от страст, пълноводната река на женската мекота, интуция, дълбоки чувства и мъдрост, аз съм и лекият бриз, който закачливо разхлажда и флиртува със сетивата, но и силният порив на вятъра – твърдостта и решителността на мъжката енергия в мен, аз съм и стабилността на земята – топла, плодородна, хранеща, раждаща идеи, уютна и приютяваща.

Изпращам обич на всеки, който се докосне до мен чрез статиите ми и си пожелавам повече осъзнати хора в България, за да виждаме как красиви неща се превръщат в реалност и как лицата на хората излъчват усещане на удовлетвореност.

Можете да прочетете мои статии тук и в сайта за здравословен начин на живот: www.zdravoslovnohranene.com

Статии:

Да бъдеш красива на 20 е дар, да бъдеш красива над 40 е вътрешна победа

Най-силната дума

Какво вълнува съвременната интелигентна жена

Какво означава да си истински смел

В търсене на истината: мека като водата или твърда като скала… стигнах до общуване „през любовта”

Харесвам многопластови мъже

Изчезва ли наистина българското общество

„Самотен“ – филм за борбата между любовта и страха от нея

▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬

10708080_10202783451689796_2133994435_nДиана Берчева

Винаги съм се стремяла да откривам красотата във всичките ѝ форми. В последствие и да я създавам. Такова ми е устройството. Избирам стилни предмети, живописни картини, изящни вещи, красиви дрехи, прекрасно ухаещи партфюми… В света ми влизат само красивите хора – онези с чистите души и ангелски очи. Усещам ги с интуиция. За другите съм зад стена.

Знам, всеки разпознава красотата по своя си начин, пречупва я през своята призма. И въпреки това съм убедена, че  критериите за красота не са чак толкова различни. Най-голямата ми страст си остава създаването на бижута.

Пръкне се нещо из ръцете ми, че ми вземе ума. И се чудя със същия този ум ли съм го измислила и със своите ръце ли съм го сътворила?!… Поставя го на щанда, гледам го и се питам – всъщност това не е ли за мен?… Или пък е за някой друг?!… Скатавам го в най-закътаното ъгълче и тайничко се надявам никой да не го забележи… Смешно нали?!… Да, но го усещам силно свързано с мен. А през ръцете ми минават толкова много кристали, във всякакви форми и цветове. Някои от тях обаче са „моите” – разпознаваме се взаимно, усещаме се от пръв допир. Тогава отивам, свалям бижуто от манекена и го прибирам в сандъчето си със съкровища, предназначено само за мен. А с времето същият този вълшебен сандък се пълни все повече и повече. Тръгна ли на път, най-обемният ми багаж е той. Скъп ми е като очите ми. Пълен до неузнаваемост с всякакви пъстроцветни камъчета, сътворени в бижута, в причудливите им форми, обгърнати от обкови, с вплетени  в тях различни мои идейки. Трябва да ми е под ръка, за да мога, слагайки накита, който сметна за най-уместен в момента, той  да подреди хаотичния ми свят. Да се почувствам завършена и цяла.

А в чантата ми, там на дъното, при слънчевите очила, при моя аромат и червилото, до огледалцето и бележчиците с надраскани по тях задачки, до бележника, пълен със записки на внезапно хрумнали мисли, подрънкват и други камъчета, на чийто чар в момент на умопомрачение, не съм устояла.

Другата ми слабост е същият онзи бележник, който споменах – кожено старинен с антични мотиви. Той е за спешни случаи. Него пълня с всичко, което може да прочетете тук.., както и с още други неща. С мисли, пръкнали се внезапно в просъница или докато вървя из улиците. С всякакви идейки, уловени ей така, в движение. Спасява ме да не изпусна някое хрумване, щурнало се ей така от нищото.

Понякога се чувствам като подвижна, ходеща чудесийка. Но пък никога не се питам, коя искам да бъда или пък каква!

Идентична съм единствено със себе си и се чувствам добре от това.

Открай време!

Статии:

Цветни като дъгата

Да уловиш усмивка

Сестра на есента

Чудесата се случват по залез

Слънчеви зайчета

Лавандулово вълшебство

За хората и светулките

Приказки за пораснали

Пръстените проговарят

Приказният звън на гривните

За вълшебното действие на кристалите

▬▬▬▬ஜ۩۞۩ஜ▬▬▬▬

DSC_8327-1Ивелина Димитрова

Дневниците са чудно нещо. Те са като сгъваема гора. Затваряш преживяванията между страници и те притихват – същински спящи красавици. Отлежават като вино. Втасват на топло като домашен хляб. Избистрят се като кехлибар. Докато ти или някой друг не ги отвори отново. Докато не ги разгънеш като малък аржентински акордеон и под звуците на божествената музика не затанцуваш танго със самия себе си. Дневниците са като сгъваем танц, музика или поляна с макове, които можеш да си прибереш в чантата…

Писането помага да живееш по-бавно. Да гледаш и да имаш време да видиш. Да усещаш. Да подредиш мислите. Казват, че бедуините в пустинята често спират керваните си, за да могат душите им да ги настигнат. Писането върши същата работа…

Затова водя дневник. Точно това правя, водя го. Не оставям нито един ден да изтече незабележим през шепите ми, защото животът е вълшебство, дар, изтърсена торба с чудеса. Животът е лунна пътека, тайнство, посвещение, театър, сцена, приказка. Животът е трепет, тръпка, порив, емоция, предчувствие, пърхане под лъжичката. Той е слънчево жълт, червен като мак, ярко син като метличина, замайващо люляково лилав и прозрачен дантелено бял. Той ухае на бебешка коса, на бабината пита, на цъфнали ябълки, на мъничък доматен разсад или на прясно смляна канела. Понякога боде и ми убива и надвисва над мен – същинска лятна буря. Или пък горчи като лекарство и ми оставя белези, но и тогава е шарен, пъстър, ароматен, чуден! Carpe diem! Спирам и хващам няколко от шарените пеперуди-мигове от деня – сутрешни страници, идеи, планове, задачи, рисунки, вдъхновяващи картини, уловени мисли, огърлици от слова, докосващи сърцето, музика, драскулки, рецепти, мечти, случки, празници, снимки на любимите ми хора, пътувания, цитати, преживени мъдрости. Нанизвам ги като шарено мънистено герданче. Водя разхвърлян, пъстър, богат, автентичен, истински, частен дневник. Дебел вързоп с чудесата от живота ми. Използвам художнически бележник за ескизи. Украсявам го, играя си, експериментирам, правя го неповторим. Отпред залепям стихотворението „Ковчеже с чудеса” от Михаел Енде, което е нещо като съдържание: златен косъм за творческо вдъхновение, пламъче от опашка на комета, семенце от златна ябълка, листенце от Розата на ветровете, нежно пухче от глухарче, смях от телефонен разговор, ъгълче от шарената рокля на мечта, изтърсена нота от някое ноктюрно или звън от китайски вятърен чан, загубена обувка на тичащ вятър, капка от сахарски дъжд, прашец от крило на пеперуда, фенерче на светулка, кукличка от пъпка на мак и…обич, много обич! Водя дневник. Нещо като вещерските „Книги на сенките”. Водя дневник не за да не забравя аз, а за да не забравят децата ми.

Статии:

Пътища…

Богородична земя

Да обичаш октомври…

За разказвачите и за приказките

Самопосвещаване

Усещане за жена

Сутрешни страници

Септември и неговите хиляди нюанси

Вълшебният август

Магическият юли

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s