Когато чувствата и разумът се срещнат

На тази среща се отделя неизменно ГЛАВНАТА роля в пиеси, драми и романи. Следват трепет, интрига, вълнение и смут. Върволицата от емоции и събития ни увлича, държи ни в трепетно очакване на чаканата развръзка. Следим с интерес случващото се, осъждаме, принизяваме, защитаваме или пък заклеймяваме изборите на героите.

Уви, когато тази среща се случи в реалния ни живот, когато цялото ни същество се разкъсва между разума и чувствата, тогава правилният избор ни изглежда недостижим и невъзможен. Тази среща е като разярила се буря в морето, набираща скорост непокорна, всепоглъщаща стихия. Самотен кораб, в плен на вълните на емоциите си, е човекът в нея.

Понякога сме на върха на вълните. Понякога сме в яростната им хватка, а много често и на дъното. Единственото, което ни крепи в тези моменти, е надеждата, че след жестоката буря винаги идва утрото с ясно небе, спокойно море и изгряващо слънце на хоризонта. Мисълта за новия ден, необременен и свободен, без спомен и следа от вилнелите бури, ни издига на повърхността. Днешната буря е предвестник на възраждащото се утро на новото начало.

Истината е, че бурното море в нас ще утихне единствено, когато признаем емоциите си и уважим чувствата си. „Чувствам, значи мога да бъда свободна” е казала Одри Лорд.

Срещата между чувствата и разума е среща на логиката с необяснимото, с гласа на сърцето, позива на душата. В момента, в който вече не ги приемаме като противници в битка, не търсим победителя, не пращаме в изгнание врага, в този миг ставаме цялостни. И макар видимо да сме същите, в нас се е родил нов свят. Доскорошната следа от отронена сълза в очите се е превърнала в блясък, искрица, в слънчев лъч. Откриваме съвършенството в чудо да сътворяваме вътрешния си свят и чуем себе си.

Да, трудно е, признавам, дори болезнено, но си заслужава. Така лека полека опознаваме себе си и разбираме истината за човека, който виждаме всяка сутрин в огледалото. А може би замисълът е точно в това – да се претворим в себе си. Да преживеем емоционална трансформация и разкъсаме пашкула на заблудата, страха и лъжата, и като пеперуда – уникална и с неповторими цветове, да се появим с един нов поглед към заобикалящия ни свят, с нов поглед към самите нас.

Гергана Райчева

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s