Мечтая за път без посока, но с любов

Улових се как мечтая за (дълъг) път. С кола. Да събирам дрехите си в чанта, да имам причина най-накрая да си купя слънчеви очила, да слушам различно радио във всеки град, да спирам на крайпътни бензиностанции, да питам непознати за посоката, да си тананикам ужасно фалшиво ужасно любими песни… Сама.
Не защото е по-хубаво така, а защото е по-постижимо, уви.
Докато някой не ме подсети как по-скоро си мечтая за пътуване-с-някого-за-някъде. (Било то на 20, 200 или 2000 км.)
За одеяло и кошница за пикник в багажника. За ръката му на коляното ми. За дрямка, след която ме пита дали искам да спрем за малко да си вземем капучино, да увеличим музиката, да продължим напред. Без посока. С любов.

Мария Василева

Вижте още:

Понеделнични думи в кафяво

Игра на думи в цвят екрю

Да поговориш с вълчица

Когато се погледнеш в огледалото

Тръгвала ли си е от теб такава Жена

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s