Здравей, моряче!

Здравей, момчето ми! Малък си още, но мама ще ти прочете писмото ми. Ти само слушай! Преди да се кача на кораба беше на три месеца. Затварям очи и виждам как се усмихваш, мое малко моряче. Аз сигурно ще пропусна деня, в който ще се появи първото ти зъбче. Няма да видя как смръщваш вежди когато за първи път опиташ картофено пюре и попара. Може да не чуя първата ти думичка, но знам, че тя ще бъде „мама“. Може да не видя първите ти стъпки и първото падане. Вероятно ще се разплачеш, но мама ще ти помогне да се вдигнеш. Така е в живота – малките правят своите малки крачки, а големите им помагат.
След време ще сложиш ръчичката си на лист от тетрадка, а мама ще я нарисува и ще ми я изпрати. По- нататък ще ми се обаждаш и ще казваш: „ Татко, знаеш ли колко много съм пораснал!“, „ Вече съм вратар на отбора.“, „Прочетох „ Приключенията на Том Сойер“, „ Завърших с отличен.“, „ Влюбен съм!“… Колко ли красиви, безценни мигове ще пропусна, делейки времето между сушата и водата, момчето ми? А годините ще изтичат като пясък в шепи под крясък на гларуси. Години в щастие и тревога.
А сега нека ти разкажа за морето, сине. То е синьо като очичките ти и очите на дядо ти. (Ех, да можеше отнякъде да те види. Щеше да се радва много и с гордост да казва, че родът ни вече си има наследник.) Морето не можеш, обаче да обхванеш с очи, трябва да го побереш в сърцето си. Вълните му се боричкат като малки мечета и се укротяват само щом стигнат брега. Не мисли, че морето е самотно. То си има много приятели. Пълно е с риби. Някои са малки и толкова шарени, че когато ги видиш как плуват се усмихваш. Други, примерно акулите, са големи и страшни. В морето живеят още водорасли и корали, медузи и миди. Случва се,когато мидите отворят черупка в тях да попадне песъчинка, която се превръща в бисер. Но трябва да минат много дни и нощи. Дали да не донеса огърлица от перли на мама, сине?
На дъното, под купища пясък, лежат заровени лодки и кораби, дори цели древни градове. Хората се гмуркат, за да търсят съкровища в тях, ако са попаднали на някоя стара пиратска карта. Понякога изваждат на повърхността амфори и сандъчета със златни парички. Авантюристи са те. Но то и самият живот си е едно голямо приключение.
Казват, че морето е съдба и приятел. Моряците го обичат до последен дъх. Даже се шегуват помежду си, че имат сол в кръвта. Нощем го сънуват. Сънуват далечни плавания до непознати страни, сънуват се в лодки, подмятани като орехови черупки в буря, сънуват как плуват до брега, където са близките им.
Гледам снимката ти, момчето ми, а около мен е синьо до свършека на света. Тази утрин слънцето е разсипало лъчите си, но мечетата (вълните) още спят. Знаеш ли, сине, ти и мама сте цялата ми вселена! И много ми липсвате! Обичам ви!
Татко
Ивелина Радионова

Вижте още

на страницата на Ивелина „Алтъна разказва“

https://www.facebook.com/%D0%90%D0%BB%D1%82%D1%8A%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0-350837408645946/?fref=ts

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s