Зефир

Препускаше лудешки в житата, по пътя, от лунна светлина огрян. Сребърната пътека виждаше дори с бялото на очите си и нея тъпчеше. Абаносово черната му козина беше като от дъждовни капки напръскана- ситни струйчици пот се стичаха по жилавото му тяло, но той не ги усещаше. Бягаше ли, бягаше… Дивни картини се рееха пред очите… Read More Зефир

Rate this: