Пропускам себе си…

2b31cfd5ceab0a0e50c231e060bab912

Когато бързам, пропускам себе си. Много бързам. Всеки ден. И не, не е проблемът с разпределяне на времето. Добра съм в това.
Проблемът е, че живея няколко живота, вървящи ръка за ръка. Хубаво е. Но пропускам себе си.
Как да забавя темпото?
Как да не пропускам?
Единственото, което не пропускам е мислите. А тях понякога силно желая да пропусна. Да си почина от тях. Натрапчиви. Осезаеми. Понякога стряскащи. Те винаги си намират време.
Това означава, че сърцето също има своето време. Но то спи. Почива си или? Уморено е. А мислите защо не са?
Понякога силно желая да не мисля.

Вилянка

http://vilyanka.blogspot.bg/

Вижте още:

Заобиколена от щастие

Уроци на Съдбата

Пуснете го да си иде

Пътища…

В трудните моменти на невъзможни кръстопъти, всичко е за добро

Има ли любовта дефиниция?

Да си бъдеш у дома – в сърцето

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s