Най-красива си, когато си като дъгата

Разбери едно, момиче – нямаш нужда от ничие разрешение, за да правиш нещата, които искаш. Да правиш физиономиите, които те налитат безпрчинно отвътре. Да хвърляш широка усмивка на симпатичния младеж на отсрещния тротоар. Да бъдеш инатлива до глупост понякога. Да притъпяваш питомното, за да изкараш на преден план дивото, когато прагът на търпението ти бъде… Read More Най-красива си, когато си като дъгата

Rate this:

Какво е любовта?

Какво е любовта? Тя е чувство, което трудно може да се обясни и обрисува с две думи. Позволете да Ви представя моето определение. Любовта е състояние на човешкия дух. Но тя е и вятър, приливна вълна, сноп слънчеви лъчи, изгрев и залез, пожар, танц, полет на птица, водопад от звезди. Кулминация на емоциите. Тайната подправка,… Read More Какво е любовта?

Rate this:

Мисъл на деня

„Когато се сблъсквате с трудности, намалете скоростта. Това позволява на другите хора или на новите идеи да дойдат при вас и да ви помогнат. Като намалите скоростта, вие влизате в синхрон с другите части на Вселената, вашата честота се свързва с онова, което се случва около вас, и вие ставате част от универсалния поток.“ Жан… Read More Мисъл на деня

Rate this:

Стъклото е душа

Стъклото е душа, чиста, невинна, непроменяща. Тя е мъдра, непречупваща. Понякога тази душа се замърсява от думи, от действия, от конфликти, от нищонеправене. Замърсява се и започва да изкривява образите, да ги деформира, да ги потъмнява. Да създава илюзии. Може да свикнем с кривите образи и да ги търсим навсякъде. Миг на приемане от друга… Read More Стъклото е душа

Rate this:

Мисъл на деня

„Да мислиш дълго означава да мислиш погрешно! Успехът на всяко решение не зависи от избора на „правилната опция”. Той зависи от способността ви да превърнете своя избор в „правилния избор”. Каквато и да е възможността, ще ви донесе успех, ако я направите по верния начин. Решителността е функция на способността ви да избирате бързо и… Read More Мисъл на деня

Rate this:

Зефир

Препускаше лудешки в житата, по пътя, от лунна светлина огрян. Сребърната пътека виждаше дори с бялото на очите си и нея тъпчеше. Абаносово черната му козина беше като от дъждовни капки напръскана- ситни струйчици пот се стичаха по жилавото му тяло, но той не ги усещаше. Бягаше ли, бягаше… Дивни картини се рееха пред очите… Read More Зефир

Rate this: