Свободна като дете

03e49cce57f62e4a3fc44fe5dee49a8c

Искам да мога да казвам всичко, което искам да кажа, без да се тревожа, че някой може да се засегне от нещо, което всъщност не го засяга.
Искам да имам свое си пространство, където да се смея ако ми е смешно. Да пея, ако ми се пее. Да плача, ако ми се плаче. Да бъбря, ако ми се бъбри. Да мълча, ако ми се мълчи. Да обичам, ако ми се обича. Да протестирам, ако ми се протестира.
Искам да имам свои си хора, които да го правят или да не го правят мен, но които не ме гледат накриво, ако не са в същото настроение. Които не ми се сърдят неумолимо, ако харесам картина, която им се струва бездарна. Които не ми спират нервно музиката, когато не им се слуша, а просто ми дават слушалки.
Които не ме зарязват, когато изглеждам ужасно и се държа ужасно, и не ме заменят за нова. Които си позволяват да изглеждат ужасно и да се държат ужасно, когато са с мен, защото знаят, че няма да ги зарежа, нито ще ги заменя с нови.
Мои си хора, с които да се обичаме, без да си поставяме условия.
Търся точната дума за това, което искам – и мисля, че е „свобода“. Такова нещо съм наблюдавала само при децата.
Значи, искам да съм свободна като дете.

Надя Костова
От „Пътеписите на душата ми“

Вижте още:

Страх от магия или магията на страха

Цветно

Уроците, от които боли, но си им благодарен

Посади ли семената на промяната в градината на своята душа?

Морето ме чака

За приятелството и любовта

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s