Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога

Няколко легенди за появата на мартеницата са станали популярни и се разказват от баба на внуче от много години. И трите истории са свързани с български ханове, с техните славни победи и със създаването на България.
Ще ви разкажем две от тях.

Хан Кубрат, владетелят на прабългарите, един ден събрал петимата си синове и им завещал да бъдат винаги заедно. Само така ще са достатъчно силни, за да устоят на враговете си.
Както предрекъл ханът, след време хазарите нападнали и пленили Хуба – дъщерята на Кубрат. За да я освободи, предводителят на хуните предложил на братята й да го признаят за техен владетел. Най-големият – Баян, признал хазарското владичество и останал при пленената си сестра. Другите обаче тръгнали да търсят свободна земя за племената си. Единият се отправил на север, а другите – Аспарух, Кубер и Алцек – на юг.

Преди да се разделят, братята тайно се уговорили с Хуба и Баян да останат при хан Ашина, докато те търсят свободна земя. Тогава Аспарух трябвало да им изпрати птица, вързана със златна нишка на крачето, знак, че е време да избягат.

Братята потеглили и оставили пленниците при злия Ашина. След време при Хуба долетял гълъб със златен конец на крачето. И както било според уговорката, Хуба и Баян избягали. Сигнали до Дунав и от там само птицата можела да им покаже пътя. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на гълъба. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му.

Точно тогава на отсрещния бряг на реката се появил Аспарух с войниците си. Хуните се разбягали, изплашени от появата му, Хуба и Баян успели да минат реката.
Тогава Аспарух взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите. От тогава на първи март всички българи се окичват с червено-бели мартенички, символ на здраве, радост и успех.

Още една легенда има за хан Кубрат и в нея отново става дума за неговите петима синове и хубавицата Хуба. Повелята е същата. И в тази легенда синовете не спазили завета на баща си и след смъртта му се разделили, което дало възможност на хунския вожд Ашина да ги победи.
Ашина хванал Хуна и тя зачакала в плен братята й да я спасят.

Добрата вест, че те са стигнали до свободна земя, дошла при Хуба в началото на пролетта. Хубавицата избягала, водена от сокола, на чието краче завързала бяла копринена нишка. Птицата я отвела до новата земя, но точно в този момент вражеска стрела я пронизала и кръвта й обагрила конеца.

След като получил скъпата вест, че сестра му е при него, Аспарух започнал да късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял: „Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме българи…” Бил ден първи, март, лето 681.

Вижте още:

Еньовден – денят на прастари магии и гадания

Легендата за Свети Георги и ламята

Гергьовден – денят на доброто

Плащеница с оплакването на Христос пази търновският музей

В Преображенския манастир разкриха стенописите на Захарий Зограф

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s