Моят вечен Малък принц

„Да не забравя нещо за моя, твоя, нашия вечния Малък принц!
          Моля тези, които някога някъде пък го срещнат, да му кажат, че ПОМНЯ думите му, че най-добре се вижда със сърцето и същественото е невидимо за очите!
           И, моля ви, пишете и на мен, като го срещнете!”
                                           Мадлен Алгафари, „Чувствам, следователно съм”

Аз го срещнах, знаеш ли! Малкия принц. Заварих го една вечер вкъщи да се търкаля в прането, което заранта ме домързя да сгъна и да прибера в гардероба. Опитваше се да се навре в един от любимите ми пуловери, който от носене вече е с протрити лакти. Когато успя, се разходи гордо пред огледалото, както съм си представяла, че ще се разхожда дъщеря ми, обута в моите обувки на висок ток и начервена от едното ухо до другото.
Цяла вечер ме следва по петите и не спря да бърбори. Разказваше белите си като геройства, а на мен ми беше забавно да гледам как от устата му хвърчат трохи всеки път, щом прихне да се смее на собствените си шеги. Изяде поне десет филии с лютеница и сирене, омаза се като бебе и още повече се развесели. Аз се чудех къде побира цялото това количество храна, а той продължаваше да разказва.
Мислех, че си съчинява. Ту го губех от погледа си, ту го виждах. Ту усещах присъствието му като гъделичкане, ту ми ставаше студено от самота. Понякога не чувах какво ми говори и се напрягах с всички сили да не се разсейвам. Не защото не ми беше интересно. Напротив. Сякаш разказваше сюжет за филм. А на мен този филм ми беше толкова познат, сякаш съм играла в него, сякаш съм написала сценария за него, сякаш го бях снимала самата аз.
Трябваха ми часове, за да приема и да си призная, че всичките му истории, които, преразказани от него, звучаха толкова интересни и вълнуващи, са мои истории. Моят живот.
Започнах наистина да слушам. А той, усетил, че вече напълно ми е привлякъл вниманието, подхвана всичко отначало. Съвсем като малко дете изобщо не му омръзваше да повтаря едно и също. Сменяше интонацията, променяше позите си, размотаваше и намотаваше около шията си шала, събличаше мантията, разрошваше косата си, плачеше, смееше се, викаше, шептеше, пееше, танцуваше. Правеше всякакви маймунски физиономии, само и само да ме държи будна.
Кухнята ми се беше превърнала в театрална зала. А аз наблюдавах живота си, себе си, чувах собствените си думи и мисли. Той не спря да играе мен в различните ми роли… И аз разбрах, със сърцето си разбрах, че всичко има и друга гледна точка. Невидима страна, която си струва да бъде видяна, различен смисъл, който има право да бъде изслушан.
През неговите очи животът ми изглеждаше толкова цветен и смислен, и пълен с обич, с всеотдайност и смелост. Ако тази на сцената не бях аз, а непозната жена, щях да я аплодирам с часове, да я отрупам с цветя. Щях да й се поклоня до земята, че въпреки всичко, е оцеляла, жива е, има куража да се усмихва на живота и да мечтае. Защо не можех да направя това за себе си.
Малкият принц разбра и притихна. Изчака търпеливо да се справя с всички емоции и се сгуши до мен. И вече нямаше нужда да говори, защото знаех с всяка моя клетка, че той си е у дома. Винаги е бил. Че никога не си е тръгвал от мига, в който за първи път прочетох неговата история и започнах да отглеждам рози. Да обичам рози и лисици, да мечтая да отида на сафари в пустинята, да не се боя от змии.
Нямала съм отговор само на един въпрос досега. Защо за него е така неизбежна тази среща със змията?Чудила съм се защо й се оставя? Защо търси отровата й? Защо иска да си отиде, когато си има своя планета? И чух като ехо той да ме пита същото: Защо за теб е така неизбежна тази среща със змията? Защо й се оставяш? Защо търсиш отровата й? Защо искаш да си отидеш, когато си имаш своя планета?
Срещнах го, знаеш ли! Там, където винаги е бил – у дома, в сърцето ми.

Сашка Александрова

Вижте още:

Кой пази душата ми?

На колене пред Живота

Годините като бижу

Щастието е тук и сега

Какво научих от тази година

Раждането на щастливата жена

Жената в огледалото

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s