Разстоянието от Мен до Мен

 

Нищо ново. Нищо неказано.
Просто… най-трудният път.
Онзи, дето минава отляво.
От който душите за дълго болят.
Да тръгнеш към себе си,
през тъмните сенки на някакви призраци-страхове,
да носиш в ръцете си товара на бремето
да бъдеш един обичаен… човек.
Да сипеш отрова в листата на розите,
че утре, когато пият в зори
да вехнат до смърт
крилцата на феите,
понеже Светът е различен.
А ти не можеш във него да бъдеш такава.
Понеже не трябвало.
Понеже е трудно.
Така че пораствай!
И стига си плакала.
Повярвай във някое делнично „чудо“.
Пусни еднорозите.
Отглеждай си… прилепи.
Понеже Светът такива приема.
Когато те питат какви са мечтите ти,
тогава кажи им просто: „Големи!”
Задраскай дъгите със черния маркер
и стига била си по детски щастлива!
Това, не разбра ли, въобще не е щастие!
Светът въобще не приема такива.
Какво? Ти обичаш?
Но, моля те… глупости… Това не е обич!
То е… дявол знае какво.
В света на разумните,
мислещи възрастни
няма такава… наивна любов.
Въобще, Животът, е нещо различно.
Сега тръгвай вече.
По трудния път.
Какво, че оставаш безкрайно далече
от своето Аз.
Такъв е Светът…

Caribiana

Вижте още:

„Изборът е неприкосновен“ – Мариана Георгиева

„Стаена любов“Мариана Георгиева

„Простена молетва“ – Сашка Александрова

„Утринен тоалет“Станка Пенчева

„Надежда“Сашка Александрова

„Жената Мария“ – Борис Христов

„Тази изменчива женствена същност“Сашка Александрова

„Състояние“Сашка Александрова

„Смелостта да обичаш“ – Кети Стойчева

„Аз“Сашка Александрова

„И танцува така“ – Сашка Александрова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s