… И заживели щастливо до края на дните си

Ето ме, отново съм дете. Тичам боса по поляната на село, безгрижна, волна и щастлива… Слънцето ме целува, вятърът играе с косите ми, а развихреното ми въображение ме носи на крилете си. Политам към незнайни светове. Сливам се със света на приказките. Изведнъж съм принцеса, очакваща своя принц в кула от злато, после се боря с триглави хали и разбира се побеждавам, а накрая усещам как се превръщам в морска пяна, преживявайки съдбата на малката русалка на Андерсен.

Чувствам се свободна! Свободна да летя, свободна да се смея гръмко, свободна да се катеря по дърветата и да се цапам до ушите с кал. Свободна да бъда себе си. Светът на приказките е необятен, пъстър и вълшебен. В този свят всичко е възможно, няма място за страхове, колебания и грешни решения. Няма място за комплекси, фалшив морал и его, скрило се под полите на гордостта. В този свят липсват маските – вещиците са вещици,  героите са герои, а принцесите – принцеси. А ти просто очакваш щастливия край…

Съществува схващането, че приказките са четиво за децата, пречупващо действителността през призмата на романтиката и илюзията, захаросвайки реалността. На приказките не се гледа на сериозно, те са просто един спомен, изпълнен с носталгия към изминалите безгрижни години на детството. Но дали е така? – замислих се аз. Дали просто възрастните са неспособни да прозрат скритата мъдрост на приказките?

Или просто ги е страх да повярват в тях, а страхът си оправдават с благоразумие, без да осъзнават, че се превръщат в коне с капаци. Не вярват в чудеса, не позволяват на хората да бъдат различни, съдят, обвиняват и неприемат, защото така е по-лесно! За да повярваш в приказката е нужен кураж, нужна е смелост да я напишеш, да бъдеш герой,  а не пасивен наблюдател…

Затова следващия път не подминавай с насмешка детето, което се бие с дървен меч срещу въображаеми хали! То поне вярва и се бори и един ден ще победи! А ти?

Ина Митева

Вижте още:

Когато живея с отворени очи…

От какво са направени крилете ми

Важните неща

Таралежите на Шопенхауер

Мили татко

Разговор с Бога

Да бъде светлина

Любовта към мен

Врагът в мен

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s