Бавна мъжка песен

b05dd7b40c5e2f0e1376331873c6d7dd

Понякога заставам на брега и викам името ти – късо като вик на гларус, така съм сигурен, че птиците ще разнесат взривените в гърдите ми мълчания. Стена е въздухът, но аз съм свикнал да преминавам през стени. Понеже лабиринтите към теб не са осеяни със трупове на вестоносци, сега ти нося вест – свободен съм да те обичам истински, което ще рече – да бъда твой до свършека на моя дъх и до върха на моя вик, след който разцепените ми небета ще ме приемат.
Сигурно вятърът може да вие по-силно от мен и морето да стене по-тежко из моите дрипави нощи, но ти не вярвай, ако ме чуеш да надвиквам мусоните и пасатите – моят глас няма нищо общо с виещите в галактиките ветрове, приближавам винаги тихо – можеш да ме усетиш само ако затвориш очи – дъхът ми отваря лотоси, когато ти пиша, вселените свирят из мен, галактики скърцат, свистят метеори, комети се блъскат, инфарктното време се пръска в смаления ден, когато ти пиша, не гледай, не гледай към мен, а просто седни и чети движенията на въздуха.
С теб имам всичко в неподражаемия свят – някой ден ще ти подаря южните склонове на Хималаите – да се спускаме с тебе по прежълтелите треволяци към Индийския океан. Да ти казвам – момиче, аз съм твое момче – виж ме какъв съм изпечен индус. Да ти капна точица между веждите и да ти вее роклята вятърът из безкраите – да си хубава, хубава, хубава – не просто гърла на Карл Лагерфелд или Пако Рабан.
А ти да вървиш на вълни, на раздвижени земетръсни хълмове и да си мислиш – ех, хималайският вятър е момче с много изискан вкус.
Ех, ако някога астрономите съобщят за незнайна планета, ще я кръстя на твоето име – да си знаеш, че някъде имаш земя, на която ще се обичаме. Сега с теб сме хитри лисичета в дупки – ние къртим яки бетонни стени и погледите ни в Космоса трасират обречени пътища. Ако някога ми се случи да отпътувам без теб, значи само едно – живея по-бързо, отколкото мога да си мечтая. Всъщност, къде наистина са гробищата за птици?

Валери Станков

Вижте още:

Тръгнете си навреме

След прошката…

Жената е жена, когато има правилното мъжко присъствие

Ако ви провърви в точния момент…

Животът принадлежи на смелите

Любовта, както е корона, тъй е и тежък кръст

Когато пробудиш сърцето си

За смелостта

Ден след ден…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s