Да бъда зимата

Снегът е бял като възглавница,
и чист, и светъл е като невинност,
луната като жълта раница,
звездите – чаша бяло вино.

Аз искам с виното им ледено
за първи път да се опаря,
луната още недогледала
на своя гръб да натоваря.

Аз искам огъня на устните
в снега нестоплян да удавя,
кристалите от твърдост вкусните,
под зъбите си да поставя.

Аз искам да изтръпна цялата –
на зимата да заприличам.
Да бъда зимата. Ала сърцето ми
да си остане на момиче.

Петя Дубарова

Вижте още:

ОгънМария Димитрова

„Всяка рана е…“Сашка Александрова

Писмо до света“ – Мира Дойчинова

Път към себе си“ – Мария Димитрова

„Огледало“ – Мариана Георгиева

„Ден за ден…“ – Ники Комедвенска

„Любовта е за тези, които знаят истинската й стойност“ – Мария Димитрова

„Изборът е неприкосновен“ – Мариана Георгиева

„Стаена любов“Мариана Георгиева

„Простена молитва“ – Сашка Александрова

„Надежда“Сашка Александрова

„Тази изменчива женствена същност“Сашка Александрова

„Състояние“Сашка Александрова

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s