Помниш ли, стари приятелю…

Защото никой не може да замени старото приятелство…
Помниш ли, стари приятелю, как играехме до късно в градинката пред блока… Слънцето отдавна беше залязло, а ние се гонехме, падахме в тревата, смеехме се… И сякаш нямаше минало. И сякаш нямаше бъдеще. И сякаш имаше само сега.
Помниш ли, стари приятелю, как се разхождахме след училище в парка и с часове си говорехме, седнали на някоя пейка… Правехме планове, представяхме си какви ще бъдем, как ще живеем, как ще успеем… И сякаш нямаше минало. И сякаш нямаше бъдеще. И сякаш имаше само сега.
Помниш ли, стари приятелю, първите горчиви глътки, които отпивахме от виното на любовта… Бяхме заедно в тази своя мъка, страдахме, заканвахме се, утешавахме се, докато накрая просто се изправяхме и продължавахме… И сякаш нямаше минало. И сякаш нямаше бъдеще. И сякаш имаше само сега.
Помниш ли, стари приятелю, ваканциите ни заедно… Пътуването с влака, тесните квартири, изгревите край морето… Последните стотинки в портмонето и прибирането на автостоп… И сякаш нямаше минало. И сякаш нямаше бъдеще. И сякаш имаше само сега.
Помниш ли, стари приятелю, обещанията ни винаги да бъдем заедно… Никога да не се разделяме… Никога да не се забравяме… И сякаш нямаше минало. И сякаш нямаше бъдеще. И сякаш имаше само сега.
Помниш ли, стари приятелю, как животът незабелязано ни раздели… Аз тръгнах наляво, ти тръгна надясно… Аз имах нови приятели, нови приятели имаше и ти… С други хора говорехме за своите любови, с други хора споделяхме нашето море… И вече всичко беше само минало. И вече беше друго сега.
Помниш ли, стари приятелю, как някак неусетно изгубихме своите следи… Аз спрях да се обаждам, спря да се обаждаш и ти… Празниците идваха и си отиваха, а с тях и новите хора в живота ни… Докато в нас не остана тежко усещане за глуха тъга… И вече всичко беше само минало. И вече беше друго сега.
Помниш ли, стари приятелю, когато самотата лека-полека превзе душите ни… Когато разбрахме, че, тичайки към светлото си бъдеще, сме прекъснали връзката със светлото си минало, което носеше светлина в не винаги светлото ни настояще… А вече всичко беше само минало. А вече беше друго сега.
Помниш ли, стари приятелю, когато съжалението обзе сърцата ни… Защото да загубиш приятел е като да загубиш част от себе си, да изрежеш парченце от сърцето си, да нанесеш незарастваща рана в душата си… А вече всичко беше само минало. А вече беше друго сега.
Помниш ли, стари приятелю, обещанията ни винаги да бъдем заедно… Винаги да си прощаваме… Винаги да си помагаме… Прости ми, приятелю! Аз имам нужда от теб! И аз ти прощавам! Защото знам, че имаш нужда от мен! И нека всичко да е минало, и бъдеще, и сега! Ще ти се обадя… а ти ще вдигнеш, нали?…

Гергана Лабова

От Интернет

Вижте още:

Дай си време

Най-хубавата любов

Чарът на дребните неща

Съдбата има думата

Имам нужда от себе си

Промяната не е война, а влюбване в себе си

Минало, но незабравимо детство

Ти си по-красива отколкото си мислиш

Това, което е, каквото е

Тайните ми мисли

Изворът на моята женственост

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s