Знаеш… с душата си

f2587e13f5ca58966bcd4cc7d0569450

Знам, че знаеш колко те обичам.

Можеш да се направиш, че не ме чуваш – ще го напиша. Душата ти чува душата ми, чете мислите ми, чувства чувствата ми.

Знаеш, че докато заспиваш и се опитваш поне този път да не ме сънуваш, аз влизам (сякаш неканена и сякаш нежелана) като ветрец в съня ти и всъщност това ти носи щастие.

Знаеш, че когато се въртиш безсънно, то е защото дори със затворени очи виждаш очите ми. Знаеш, че когато не искаш да гледаш снимките ми, разглеждаш албумите и ме прескачаш, но всъщност виждаш единствено мен.

Знаеш, че когато тръгваш нанякъде (накъдето и да било), само за да се отдалечиш от мен, земята се свива на малко кълбенце и всъщност стъпките ти те водят право пред прага ми. Знаеш, че когато угасиш всички светлинки, моята ще ти остане неугасима и никога не можеш да си направиш напълно тъмно.

Знаеш, че каквото и да сложиш в кафето, няма да успееш да изчистиш вкуса на целувката ми от него. Така ще е и с виното – защото вкъсът ми е по устните ти…

Знаеш, че знам, че знаеш.

От „Пътеписите на душата ми“

Надя Костова

Вижте още:

Аз и Вседържителят

Когато Пепеляшка чуе: „Обичам те“

Изложбата на живота ми

Женски възрасти

За никъде не бързам

Светът ме прегръща

Клечка кибрит и място за щастие

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s