Онази любов, която…

367872c8bcbfb3271f63ef7f432ab095

Не вярвах в любовта…
Не и в тази, която изпитвах някога към теб. Не и в тази, която събира хората до края на дните им – и в безлунните нощи, и в неслънчевите дни, в болката и в радостта в полета и в падението.Не и в тази, която те кара да желаеш цял живот да държиш ръцете на един човек, да заспиваш до него всяка нощ. Да го търсиш в цялото си отредено време на земята и дори да го
намериш, той да не те обича по същия начин.
Тази любов, която те зарежда с желанието да го слушаш безкрайни часове, да вярваш в него и да знаеш, че и двата ви живота, взети заедно, няма да ви стигнат. Да жадуваш вечно прегръдките му и нищо земно да не ви разделя.
Онази любов, която те кара да плачеш, когато го изпращаш с дъжда, която ви закриля докато танцувате върху лунната светлина. Онази любов, за която не трябват думи, а само вдъхновение… И когато е така – светът е само за двама. Тя е светът…
Любовта, за която се хвърляш в огъня, за която си готов на всичко.
Тази любов не е за хората – тя е изцяло магия…
Не зная дали ти или аз ще я срещнем някога. Ти вярваш в нея. Аз – не.
А обичал ли си някога така? Така, че нищо да не може да спре полетът, към този, когото обичаш? Обичал ли си с тази любов? Кълнял ли си се с всички думи и във всичко? Крещял ли си от болка? Умирал ли си с мълчанието? Молил ли си се на колене да те пощадят – теб и тази любов? И сега съм обречена да не мога да обичам… Никога пак така…
Ала сега всичко е минало.
Не вярвам в тази любов!
А друга няма…..

Ина Любомирова Герджикова

От Интернет

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s