Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители

Денят на народните будители е празник, който отдава чест на делото на българските просветители, книжовници, революционери и свети будители на националния ни дух, стремеж към образование и книжовност. За първи път народните будители са били чествани на фестивала в Пловдив през 1909 г.
Всепризнат патрон на българското будителство е свети Йоан Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава, който в народната памет е образец за себеотдаване, безсребърничество, любов към ближния и Отечеството и към когото народната обич и уважение остава жива през вековете на османско владичество. Но почитани са и много други будители, които народът канонизира като светци в своята историческа памет.
През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски по инициативата на група интелектуалци внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. И Министерството на народното просвещение определя 1 ноември за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г.
През 1945 г. честването на празника е отменено от комунистическия режим. Но в много селища на България денят продължава да се чества неофициално, докато, след дълго прекъсване, през 1992 г., традицията е възобновена. Идеята за това е на проф. Петър Константинов, председател на Общонародното сдружение „МАТИ БОЛГАРИЯ“.
Сред най-тачените български народни будители са свети Иван Рилски, Константин Костенечки, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински, Владислав Граматик, Димитър Кантакузин, Паисий Хилендарски, Матей Граматик, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Георги Раковски, Васил Априлов, Христо Ботев, Васил Левски, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов, Петко Р. Славйеков, Иван Вазов, Стоян Михайловски, Найден Геров и много други.

Цитати от народни будители:

„Мрачна и жалостна е нашата история от подпаданието ни под турците дору до днешните времена, тежък и възмутителен е животът на свободолюбивия някога български народ! Страшен хомот, какъвто тежи и до днес на врата му, гъбясал от векове и запрегнат с ятаган вместо жегли; тежки вериги, ръждясали от кърви и сълзи, вериги, в кои са заковани и ръце и нозе, и ум и воля, и в кои и до днес пъшкат бащи и майки, братя и сестри, дядове и синове…
Нашият народ има свой особен живот, особен характер, особна физиономия, коя го отлича като народ – дайте му да се развива по народните си начала, и ще видите каква част от обществения живот ще развие той, дайте му или поне не бъркайте му да се освободи от това варварско племе, с кое той няма нищо общо, и ще видите как ще той да се устрои.”
Христо Ботев, Из „Народът – вчера, днес и утре”

Аз пях за България, защото я обичах… аз прославях нейната божествено хубава природа… аз се вглъбявах в историята й, защото бях пленен от величието на нейния минал живот… аз пях за нейните идеали, защото бяха свещени.”
Иван Вазов

Нека всеки запише дълбоко в сърцето си: свобода или смърт!”
Георги Раковски

„Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили краю! Обичам те от всичката си душа и сърце, ако ти и да си обречен на тежки страдания и неволи! Всичко, що е останало в моята осиротяла душа добро и свято – всичко е твое!”
„Българи от старо време”, Любен Каравелов

„Всяка власт, която се отдалечава от народа, пада като дърво, отсечено в корена.”
Петко Славейков

Вижте още:

Килимът на Фердинанд и Мария още е в Търново

Калояновото погребение – сензация и загадка

Лекар първи снема надписите от прочутите колони в „Св. 40 мъченици”

Античният керамичен център – уникален музей на открито

Пазим ятагана и кожените дисаги на Филип Тотю

Историята на Асклепий е като холивудски филм

Енциклопедия като днешния Гугъл пази музеят в Търново

Старото злато на Хотница

Златният медальон на Омуртаг – изключителна находка от 20-каратово злато

На пет века е парламентарният звънец, с който Антим I е възвестявал ред и тишина

Манифестът на Независимостта е писан на коляно

Музеят ни пази лични вещи на Васил Левски

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s