Жената есен

Няма значение на колко години е всъщност. Вероятно е минала 40.

Тя не тъгува за младост, защото е пълна с изненади, от които най-непокорната е , че тя е млада, като началото на септември. Тя е безгрижното циганско лято на възрастта си. Красива като хризантема и опиваща, като вино, което доскоро е било само грозде в лозниците.

Жената – есен е топла и сбъдната. Тя знае какво иска и още по-важното, че знае как да го получи. Тя е съвършена, защото нищо не може да я уплаши и спре. Тя е претичала своята пролет и дълго е горяла в красивото си лято. Има спомени, които може да заключи само в една песен.

Тя е рисувана, тя е отричана, тя е целувана и просто обичана. Децата й са подарък, който все още разгъва с вълнение, удивление и възторг.

Понякога се чувства могъща като земята, а в следващият миг прохожда в света на сетивата. Никога не е била по-сигурна в себе си. Прочела е всички приказки…

Понякога се събужда като след стогодишен сън, само и само да открие, че има още ръце за прегръщане. Жената есен трудно тъгува, но тогава валят дъждове от очите й.

Всичките й приятели се готвят за дълго зимуване, а тя все още си има щурец в ухото. С последното ято е изпращала надеждите си, присвивайки очи, да не видят децата й. Събира вести от тях, като пера по земята.

Тя ухае на вятър, на дъжд и на кестени, още горещи – като обещание. Има очи на септември и сърце на момиче. Тя би повярвала само на онзи, който ще я оцвети в златисто. Защото за всичко е платила с душата си.

Р.Видинска

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s