Цветно

420862057481c6be94e40ef3ef6ef16b

Лакирах ноктите си в синьо като небето. Облякох зелената си рокля, за да бъда като едно с гората. А косата – оставих кафява – да бъде като кората на дърветата. Качих се високо в планината, за да ми бъде муза, да ме отведе при бога в мене, който всички ми отнемаха. Слях се с вятъра, с тревата и със себе си. Подхлъзнах се, усетих почвата под краката и загребана в ръцете ми.

Тичах и нагоре, и надолу по склонове, поляни. Слънцето ме галеше и пареше, усещах сърцето си, биещо силно, напрегнато. Чуваше се само то. След него и щурецът, после славей. Пеперудите долетяха. Повярваха на мен и на зелената ми рокля. Аз съм приятел, не натрапник – уверявам се в това, гледайки бутилката, останала на пътеката от някой „приятел” преди мен.

Нищо.

Продължих нагоре. Издигах се над нивото на морето, над себе си, издигаха се и дробовете ми, щастливи да се изпълнят с всичкия кислород на земята. Природата беше цялата пред мен. А аз бях цялата пред нея. Свободна. Щастлива. Със сини нокти, зелена рокля и развята от вятъра кафява коса.

Таня Асенова

Вижте още:

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s