Заложници на съжалението и самосъжалението

d994215ac5459627f3ecc1224821305dВсеки от нас има нужда от топлина, разбиране, помощ, подкрепа, съпричастност, понякога дори и от съжаление. За какво пък ни служи то? Да усетим, осъзнаем и променим негативните модели на живота, който водим, е нелека задача. Обичаме да се движим по течението и макар това да не ни прави щастливи, се чувстваме спокойни в безопасността на „добре познатото зло”. Оправдаваме се и оставаме пасивни.

Съжалението ни върши прекрасна работа точно с това. В него няма действие, то само увеличава безизходицата и негативизма. Ако съжаляваме някого, всъщност „храним” това, което му пречи да се измъкне от ситуацията. Помагаме му да си затваря очите за реалността и да става все по-сърдит на света. Даваме му възможност и подкрепа да се върти в омагьосания кръг на собствените си заблуди. Отричането на нашата вътрешна реалност, бягството и агресията са защитни механизми, които имат за цел да поддържат старото ни вътрешно равновесие. Самосъжалението и взирането в болките също са начини да останем на едно място. Ако преди години сме бездействали по един начин, усещайки болка, сега го правим по друг. Ако тогава сме игнорирали самата болка, сега е възможно да я усещаме, но не забелязваме начина, по който да излезем от нея или се инатим като малки деца, тропайки с крак: „Ама знаеш ли колко много ме боли?”
Целта на несъзнаваното отново е постигната – бездействие по отношение на нашия комфорт и щастие. Както се казва „Добър ден!”, пак се намираме там, откъдето си мислим, че сме излезли. Усетите ли, че съжалявате някого, поне не забравяйте, че влизате заедно с него в болката му и просто я увеличавате, това е!

Ако всеки от нас спасяваше първо себе си, в света щеше да има много по-малко страдание. Все пак птичето чупи черупката на яйцето отвътре, когато е готово.

Бъдете състрадателни, подавайте ръка и помагайте. Когато обаче усетите, че в дъното на кладенеца стои някой, който просто иска (разбира се несъзнателно) да ви дръпне при себе си – спасявайте се! Вместо съжаление – действие и промяна! Другото е разрастване на болката и пренасяне на „заразата”. Едва ли някой от нас съзнателно би приел да участва в това.

Състраданието към собствената и чужда болка е равно на любов плюс действие, то е активно. Съжалението е пасивно и не предлага решение. Ако се обичате не бихте останали на дъното на кладенеца, когато отвън ви протягат ръка за помощ. Не бихте дръпнали и този, който иска да ви помогне, не бихте имали претенции към въжето или стълбата… Така че замислете се – съжаление, самосъжаление или състрадание?

Изборът, живота, болката и щастието са си наши и са винаги на разположение. Просто се събудете и вижте накъде гледате!

Аксиния Цветанова

Вижте още:

Мама остаря

Старостта е дар

Спирам да губя енергия в убеждаване, ще я използвам за търсене

Щастието да разбирам тялото си

Уплашеният човек

Всичко е интересно или смислено, ако вие сте заинтригувани!

За женската и мъжката енергия

Най-страшните думи за едно момче – „Бъди мъж!”

Писмото, което твоят тийнейджър не може да ти напише

14 признака, че майка ти е психотелесен неорайхиянски психотерапевт

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s