Морето ме чака

8a55bbb8b1faf42db2a5ca98e6198086

Как да събуя обувките си и да навляза в морето?

Страхувам се от вълните, а пясъкът ще изцапа краката ми. Ще се намокря и кожата ми ще стане лепкава от солта… Ще ми стане студено, кожата ми ще настръхне, а и не се харесвам гола… А знам, че ако навляза сред вълните, ще остана там завинаги. Ще се превърна в капка. Ще стана прозрачна, лека и няма да имам разум. Аз – дете на синевата и безкрая…

Ще запътувам лудо, безпаметно и леко. Ще съм като искра от огъня и ще дам начало на живот. Няма да мисля, няма да съм тленна, няма и да обичам… Няма да принадлежа на никого и нищо няма да имам. Ще нося само себе си и ще съм щастлива! Ще се пързалям по слънчевата повърхност на вълните без да се страхувам. И ще съм  с отворени очи! Искам да ги напълня със светлина и синьо. Мога да опитам и да се гмурна.

Нямам търпение да видя как изглежда животът на дъното. Ще навляза в сянката, а тя ще ми покаже красотата на бисерите. Искам да докосна всички вълшебни същества, които се крият и блестят. Да видя зеления килим от водорасли и цветя. И да пътувам, да пътувам, да пътувам, докато не напълня очите си с красота.

Остава да събуя нозете си и да нагазя в пясъка. До него е морето!

Людмила Асенова

Вижте още:

Дай си време

Най-хубавата любов

Чарът на дребните неща

Съдбата има думата

Имам нужда от себе си

Промяната не е война, а влюбване в себе си

Минало, но незабравимо детство

Ти си по-красива отколкото си мислиш

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s