Марянският манастир и легендите за Кера Тамара и цар Борис

Марянският манастир се намира само на 8 км. от Елена и затова се оказва притегателно място за стотици миряни на 6 август всяка година. Днес е храмовият празник на обителта „Свето преображение Господне”.

Рибен е курбанът на празника, при това чорбата на местния свещеник се различава коренно от тези, които готвят в другите църкви и манастири по празниците. Отецът прави чорбата си без никакви зеленчуци в нея, но прибавя към рибата пасирани картофи и лук.

Църквата в Марянския манастир е най-старата действаща църква в Еленския край, а самият манастир е уникален като градеж. В него няма дървени конструкции, всичко е само камък и благодарение на това големият пожар през 1868 г. не е сринал обителта. В тази опустошителна стихия оцеляла и иконата на Богородица, която и до днес стои в олтара на църквата.

Освен тази икона, в църквата има още една уникална – с образите на св. Илия и св. Филип. Първият апостол е от Стария завет около 300 г. пр. Хр., а вторият е от новото време и само присъствието им заедно прави иконата неповторима.

През 1835 г. и само за шест месеца е бил построен манастирът. Осветил го е Иларион Критски. Дълго време Марянският манастир е съществувал като енорийска църква, но на 2 май 1993 г., в деня на успението на цар Борис, Светият синод отново му дава статут на манастир. И училище е имало до църквата, докато тя е била енорийски храм. През 1902-03 г. то е било килийно, после класно. От него е останала сградата, която игуменката и свещеникът са превърнали в свой дом.

От 1873-74 г. са минеите, които игуменката грижливо съхранява. По тях свещеникът прави всички служби и до днес. От тях може да бъде опозната историята на манастира, защото някои от свещениците са оставяли собственоръчни бележки в книгите. В някои е описано времето, в други какво се е случвало в съответния ден от годината в селото.

Марянският манастир пази легенди за цар Борис и за Кера Тамара и може би заради това иманяри често обикалят святото място, за да търсят злато и съкровища. Игуменката ги посреща с отворени обятия и им обещава съдействие стига да й донесат писмено разрешение от търновския владика Григорий. Никой не се е връщал с такова до този момент, така че монахинята все още не е попадала на гърне със злато. Но пък с гордост показва няколкото белега, които може би доказват версията, че в тази обител е гробът на цар Борис.

Началото на легендата остава някъде в 1835 г., когато марянчени решили да построят храм. Те започнали да го съграждат върху основите на старата църква, съществувала на същото място през 7-8 в.

Размерите на днешния манастир са точно каквито са били и на първия – 420 кв. м. Когато строителите започнали да работят, намери в олтара мраморен саркофаг. В ръцете на скелета имало евангелие, а до главата му – корона. Фактът, че някой е погребан в олтара, вече говори, че човекът изобщо не е случаен. Двата символа – на светската и църковната власт подхождат само на Борис Михаил, защото той е единственият царствен монах в нашата история. Освен това всички знаят от историята, че когато се оттегля за втори път, Борис отива в манастир, който е на три часа път от столицата, между две реки в подножието на Стара планина. Историята описва този манастир.

В манастира са запазени два капитела на т.нар. Теодосиеви колони, които също са от 7-8 в. Такива има само още в Плиска и Преслав. Още четири такива капитела от Марянския манастир би трябвало да се пазят в Националния исторически музей, пише в историята на с. Марян, събрана от даскал Никола.

Според легендата, майсторите намерили баптистерума, мястото, където са се извършвали кръщавки. Той бил три метра в диаметър, и дълбок до коляно, облечен бил с византийска мозайка. Но след като го открили, пак го заровили в земята и дали клетва да не продумват дума. Така го спасили от заптиета, но сега пък никой не знае къде се е намирал баптистерумът. Другата легенда, която игуменката разказва, е за хубавата Мара – първата жена на султан Мурад. Кера Тамара искала да остане в манастира, но трябвало да тръгне с Мурад, затова оставила всички свои накити в храма. Според историята, точно на тази красавица е кръстено и селото.

Вижте още:

В Преображенския манастир разкриха стенописите на Захарий Зограф

Кръстова гора – мястото на чудесата

Белинташ – най-мистичното място в България

На разходка в… две пропасти

Живописна разходка до Къпиновския манастир

Манастирът „Св. Николай Чудотворец” в Арбанаси има приказна история

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s