Неочаквана лекота

a004bc3ce385c5931e87f29fa5887189

Тези дни компютърът ми се задъха. Напоследък го разглеждам, защото иска да ми каже, че му е горещо и препълнено. И не само от лятото. От години слагам в него какво ли не. Използвах го като склад. Но напоследък толкова се затормози, че почти не искаше да ми служи. Днес седнах и започнах да го разчиствам. Неочаквано и за мен самата. От дълго време се каня, но не можех. Колкото пъти погледнех в него, сърцето ми се късаше от всякакви чувства. Но не можех да се разделя с нито една от снимките си. Днес обаче изведнъж ми стана тежко и отворих изтеглянията си. Там наистина какво ли нямаше…

Направо ми се зави свят като погледнах. Беше толкова препълнено. Как съм могла да побера толкова много неща и после с болка да виждам,че дори е невъзможно да ги подредя. Дори не можех да ги степенувам по важност, защото всички бяха мили, важни, скъпи и от скъпи по-скъпи…

Но компютърът без глас ми казваше, че това е краят му. Искаше да го освободя. Отварях папка след папка, но от там ме гледаха милите ми парченца минало и се бореха да останат. Миличките ми снимки не ми даваха да ги изтрия. Събрах смелост и си казах, че няма да се спра пред нито една физиономия и ще изтривам, докато освободя компютъра си.

Реших с един замах да махна всичко наведнъж, но информацията се съпротиви и не успях. Казах си обаче, че ще махам една по една снимките и папките, но ще изтрия всичко. Лицата бяха станали толкова емоционални, почти като живи и се молеха да останат. Но аз успявах. Махах по няколко на веднъж, а те не свършваха. Толкова много ли бяха или наистина бяха придобили сила? Грабвах ги и моментално ги изпращах в коша.

Редовете започнаха да намаляват, но имаше още много. Имах чувството, че по средата на процеса усетих болки в черния дроб… Нали беше химическа лаборатория. И той реагираше на извеждането на токсините. Аз изтривах безмислостно, а от монитора ме гледаха и се усмихваха моите спомени. Папка „Великден”, „Рожден ден”, „Коледа”, „Граматика”, „Цветя”, „Нова година”, „Читалище”, „Училище”, деца с котенца, деца с майки, рецепти, прегърнати хора, статуси… Край!

Сега с компютъра дишаме по-добре. Бяхме започнали да се задъхваме от толкова много спомени. А паметите ни са свободни. И няма да бързам да ги запълвам. Искам бавно и спокойно да обмислям снимкие си, а не да снимам за количества. И си обещавам да не ги събирам по толкова много, за да мога да ги оценявам, а не да ги затрупвам.

Бях забравила за едно от свойставта на паметта – забравяне и складирах всичко? Днес го пуснах в действие!

Сега компютърът ми няма да прегрява. Няма да го тормозя да складира всичко, което видя. Ще подреждам снимките с любов. Защото искам да не загубвам чувството на лекота. Да усещам въздуха, а не сама да си го вземам. Знам, че може би завинаги загубих ценни снимки. Но и защо са ми толкова много? От толкова събиране на всичко, събитията и лицата така се бяха смесили и вкопчили едно в друго, че в един момент всичко се преплете; ценното застана до по-малко ценното, а безценното стана всекидневно…

Вече създадох ред! Сега ще се кача и ще заспя. Защото съм лека като перо. И краката ми почти не докосват стълбите. Ще заспя леко, без да се опитвам и да броя овце. А от само себе си. Защото изметох душата си. Нямам нищо, но и излишно нямам. Имам сън и после въздух, за да продължа.

Людмила Асенова

Вижте още:

„Има огромно значение дали ще почукаш, за да ти отворят врата, дали ще успееш да намериш ключа за нея или ще разбиваш бетонни стени”

Искам да пиша…

За Любовта

За народните танци и ролята на учителя

След прошката…

Жената е жена, когато има правилното мъжко присъствие

ДНЕС ще живея бавно…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s