Толкова красиво написано…

Тя, природата, прилича на нас хората.

Цветята са нейните чувства, птиците са нейните мечти, водата е надеждата й, дървото е нейната същност, тревата – любов, танцът на пеперудите са словата й, които иска да прочетем. Когато сме сред нея, да се полюбуваме на невинните й чувства – горските цветя. Да усетим мечтите й в птичите песни, после да пийнем с пълни шепи надежда от горското поточе, същността й да разгадаем сред сенките на дърветата, после любовта й ще погали нашите стъпки с меката морава. Такава любов и красота нито едно живо същество не може да ни дари.
Не тровете водите й, не изсичайте гората й, не замърсявайте поляните й, за да не умрат мечтите и, за да не изсъхнат чувствата й, да не отровим надеждата й, да не се превърне в пустиня любовта й, за да не изчезнем и ние самите от земята.
Да погледнем природата с очи, които виждат и сетива, които усещат, и мисли, които съзиждат мъдрост и доброта.
Природата и ние сме божественото тъждество взаимно зависими и неделими един от друг, това е простата истина, която трябва да проумеем преди да е станало необратимо късно.

Тюркян Гаази

Вижте още:

От какво са направени крилете ми

Важните неща

Таралежите на Шопенхауер

Мили татко

Разговор с Бога

Да бъде светлина

Любовта към мен

Врагът в мен

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s