Как да нарисувам щастие?

– Как да нарисувам щастие?
– Така-а-а-а… Първо, вземи си голямо платно. Ама много голямо. Да заема цялата стена. Стълба да ти трябва, за да стигнеш всички ъгли.
След това вземи пакетчета с бонбони. Щастливата боя се крие във всеки от тях, тя им е пълнежа. Ще отнеме време да събереш достатъчно от нея, но ако я купиш на кофи, няма да е същата. На кофи е изкуствено добита, и то от нещастни захарни крави. На бонбони е от щастливи и свободни.
Следващата стъпка – четките. Четките също са специални. Боядисва се с венчелистчета от селениум и астатиум – обаче внимавай! Венчелистчетата от астатиума повяхват бързо, затова внимаваш с четките, докато не си готова с боите и платното!
Платно като това, което ти трябва се намира трудно. Ще ти трябват седем години. Всяко платно е направено от два вида нишки – по-група и по-фина. Трябва да е гладко, но не перфектно. Ако изглежда прекалено перфектно, значи има проблем!
Боите са по-сложна работа. За тях ти трябват около дванадесет години. Някои хора даже не успяват да съберат боята. Други пък намират изобретателни начини. Ти намери твоя. Ще трябва да ставаш рано, да отделяш от времето си всеки ден, да се разправяш и с връстници, и с по-възрастни от теб, които не ти харесват. Ще трябва да спазваш правила – бои не се добиват току-така, ей! Ще трябва да купуваш и тежки, досадни гланцирани книги, които невинаги ще ти харесват. Ще се налага да ги четеш честичко, но всичко е в името на картината ти, не забравяй!
После, след дванадесетата година, имаш два избора – да продължиш да събираш боя или не. Хората казват, че с повече боя става по-хубава картина, но не им вярвай. Те не знаят, говорят само общи приказки. Това си е твоята картина. Ако искаш повече боя – събирай, но не се чувствай задължена. Боята не ти прави картината. Ти самата я правиш.
И най-накрая – четките. Тях също си ги изработваш сама. И дървото за дръжките сама си го дялаш, и венчелистчетата от селениум и астатиум сама ги събираш. Събират се дълго време и се внимава много с тях. При грешно съхранение венчелистчетата повяхват много бързо и е почти невъзможно да се съживят.
И след толкова време идва рисуването. Смесвай бои както сметнеш за добре. Не навсякъде ще ти се получат цветовете. Понякога просто партидата бонбони не ти е била наред, но трябва да го приемеш и да продължиш напред, събирайки по още малко боички. Други хора ще идват и ще си отиват, ще вмъкват в твоята картина и своите бои, със своите четки. Помни – не всяка боя и всяка четка е за твоето платно! Понякога просто трябва учтиво да пратиш човека обратно към собствената му картина, дори да имаш съмнения, че той може грандиозно да допринесе към твоята.
И накрая оставаш с една прекрасна картина, единствена в света и лично твоя, едно прекрасно лично твое щастие.
А най-често осъзнаваш, че си го намираш не в картината, а докато си рисуваш.
Петя Тодорова

Вижте още:

Спирам да губя енергия в убеждаване, ще я използвам за търсене

Щастието да разбирам тялото си

Уплашеният човек

Всичко е интересно или смислено, ако вие сте заинтригувани!

За женската и мъжката енергия

От какво са направени крилете ми

Важните неща

Таралежите на Шопенхауер

Мили татко

Разговор с Бога

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s