Пея тази песен с обич към себе си

Ти си този, с когото се събуждам всяка сутрин. Този, с когото дишам, този, на когото усещам всеки удар на сърцето. Ти си този, с когото вървя, с когото говоря и пея, този, който остава с мен през всяка минута от всеки ден.
Ти си този, с когото ми прилошава,  този, с  когото аз плача, този, чийто гняв, радост и съмнение преминават през мен като огън. Ти си този, с който ще умра, този, към чиито ръце се връщам всеки път. Ти си този, който виждам във всяко лице, което грее през чифт очи, искрящи през безмълвието, следите от прах и пространствата в короните на дърветата. Ти си мой постоянен спътник, моят дом, моята причина, радост моя, живот мой. Ние не можем да бъде разделени, не можем да бъдем двама, а дори и „едно“ е твърде далеч за нас.

 Аз пея тази песен за себе си, изчезвайки в нея, знаейки, че никога няма да бъда сам.

Джеф Фостър
Превод: My Veliko Turnovo
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s