Незаключените потайности на Преображенския манастир

Наричат района край Велико Търново българската Света гора. Старата столица е единственият град в страната, около който има над 15 действащи манастира, пазещи зад тежките си порти с малцината монаси и монахини православната ни вяра, история и култура.
Преображенският манастир е най-големият в областта. Православните пък го определят за четвъртия по големина изобщо в България. Известен е с това, че разполага със собствена библиотека, има и музейна експозиция, в която могат да се видят исторически документи, ценни средновековни български книги и икони.

Не само това обаче прави светата обител национален паметник на архитектурата и изкуството, а и фактът, че при строителството му участват едни от най–известните ни възрожденски майстори – Захари Зограф и Кольо Фичето.
Манастирският комплекс се извисява гордо като крепост на 7 километра от Велико Търново по пътя за Русе, под непристъпните отвесни скали над левия бряг на река Янтра, в гористия пролом на местността Дервента. Точно над него са пещерите на Бискалския венец на Беляковското плато.

Началото му се крие в далечното Средновековие. Счита се, че е основан около 1360 г. от царица Теодора-Сара и сина й Иван Шишман. Затова манастирът е наричан още “Сарин” или “Шишманов”. Средновековният манастир се намирал на около 500 м южно от сегашния. За това свидетелстват проведените през 1952 г. сондажни проучвания. Открити са фрагменти от стенописи в стила на Търновската живописна школа, от търновската трапезна керамика, декоративни кръгли и четирилистни устиета и панички.

В годините на турското робство манастирът е опожаряван няколко пъти от кърджалии и даалии, след което е изоставен и разрушен. През 1825 г. започва неговото възстановяване от известния родолюбец, монаха отец Зотик. Разрешение за възстановяване на старата църква е дадено от султан Махмуд хан чрез специален ферман, издаден през 1832 г. Още по времето на отец Зотик Преображенският манастирът се превръща в едно от главните културни и революционни средища в Търновско.

От Велчовата завера в 1835 година до Априлското въстание в 1876 г. тук се събират пътищата на много революционни дейци – Филип Тотю, Ангел Кънчев, поп Харитон и др. От тук тръгва по народните дела сподвижникът на Васил Левски – отец Матей Преображенски, а и самият Дякон неведнъж е намирал убежище в обителта, помним от учебниците по история.

Днес някои от краеведите твърдят, че историите за укриването на Дякона в Преображенския манастир, както и данните, че там е имало руска болница, били само легенди. Със сигурност се знае обаче, че цар Иван Александър организирал в него аудиенции и царски делегации. Затова и манастирът е известен още като царски.

Свлачище по склона от североизток е разрушило монашеските килии и църквата “Благовещение” през 1991г. Постепенно с пари от държавата и от дарители лека-полека е възстановен, за да посреща днес туристи и миряни. В светата обител не се предлагат нощувки, но мощта на духовната му святост, силата на природата и историята го правят любимо място за посещения на много българи.
Стенописите в храма са дело на Захари Зограф и датират от 1849 г. Композицията “Колелото на живота”, разположена на южната външна стена на църквата, и досега не е изгубила значението си, вярно отразяваща жизнения човешки път, началото и края. “Страшният съд” също е много интересен стенопис – разположен е върху цялата източна стена на притвора на църквата в манастира. Най-отгоре виждаме Христос като праведен съдия. При изписване на облеклото на женските фигури е показана характерната женска носия в Търновския край – сукманът и сокая. Грешните мъже и жени са изобразени в граждански костюми, а врачките и лечителките – в селска народна носия.

Единственият стопанин днес на Преображенската обител е игуменът архимандрит Георгий. Горд и на пръв поглед особен човек, но верен пазител на светинята. А тя е истинско богатство. Манастирът символизира силната духовна връзка между човека и неговия Небесен създател. Място, където се сливат две природи – човешката и божествената, в една необикновена духовна палитра. Всяка година на празника Преображение стотици миряни идват в манастира за традиционния курбан и за среща с по-доброто, закътано в душите ни.

Здравка Христова

Източник: Вестник „Десант

Снимки: Венелин Георгиев

Вижте още:

В Преображенския манастир разкриха стенописите на Захарий Зограф

Манастирът „Св. Николай Чудотворец” в Арбанаси има приказна история

Живописна разходка до Къпиновския манастир

Изгубеният „Нов град“ на Велико Търново

Кладенецът до Патриаршията още пази царските съкровища

Сянката на момиче и разгневени царе отмъщавали за „Св. 40 мъченици“

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s