Зрелостници, ако искате да промените света – започнете с оправянето на леглото

Или 10-те съвета от прочут командос към зрелостниците …

Адмирал Уилям Макрейвън е завършил журналистика в Университета на Тексас, а словото му е изградено върху паралели между програмата за обучение на т.нар. тюлени на спецчастите и ситуациите, с които човек се сблъсква в живота.

Честта да произнесе такава реч на 17 май пред Випуск 2014, дадена на висш военен, предизвика и нееднозначни реакции, предимно от среди, които обвиняват американската армия за смърт и разруха по света. Смятаме обаче, че посланията в това словото са най-важното. Включително защото в днешния свят младите българи ще се срещат и конкурират с младежи, вдъхновени от неговите думи.

Изминаха почти 37 години, откакто завърших Университета на Тексас. Спомням си много неща от този ден. Помня, че имах ужасно главоболие от купона предната нощ. Помня, че имах сериозно гадже, за което след това се ожених, и помня, че същия ден ме извикаха във военноморските сили. Но сред всички неща, които си спомням, нямам изобщо представа кой говори на завършването тази вечер и определено не помня нищо от това, което е казал. Така че, след като си признах този факт, ако не мога да произнеса една запомняща се реч, поне ще се опитам тя да бъде кратка. Девизът на университета е „Това, което започва тук, променя света“. Трябва да призная че ми харесва – каквото започва тук, ще промени света. Тази вечер тук сте почти 8000 дипломиращи се студенти. Както твърди Ask.сom, всеки американец ще срещне в живота си 10 000 души. Доста народ. Но ако всеки от вас промени живота само на 10 души и всеки от тях промени живота на други 10 – само десет – то след пет поколения, след 125 години, Випуск 2014 ще е променил живота на 800 милиона души. 800 милиона души – помислете, това е повече от два пъти населението на САЩ. Продължете още едно поколение и може да промените цялото човечество – 8 милиарда души. Ако си мислите, че е трудно да промениш живота на 10 души – да промениш живота им завинаги – грешите. Виждал съм го да се случва всеки ден в Ирак и Афганистан. Млад офицер решава да завие наляво, вместо надясно, по път в Багдад и 10 войници от отряда му са спасени от засада. В Кандахар доброволка в армията усеща, че нещо не е наред и отклонява пехотен взвод от 250-килограмова самоделна бомба, спасявайки десетина войници.

Но ако се замислите, че от решението на един човек са спасени не само тези войници, но са спасени и техните неродени деца и децата на техните деца. Поколения са спасени само от едно решение на един единствен човек. Светът може да бъде променен навсякъде и от всеки.
Така че, започнатото тук наистина може да промени света, въпросът е как ще изглежда този свят, след като го промените? Уверен съм, че ще е много, много по-добър, но макар този стар моряк пред вас на моменти да ви е смешен, нека ви предложа някои идеи как да направите света по-добър. И макар тези уроци да съм ги научил в армията, уверявам ви, че те важат, независимо дали някога дори за ден ще облечете униформа. Те важат, независимо от вашия пол, етнически произход, религия, ориентация, обществен статут. Битките ни в този свят са сходни и поуките как да побеждаваме в тях и да продължаваме напред – да променяме себе си и света около нас – ще важат еднакво за всички.
Аз съм „тюлен“ от 36 години. Но всичко започна, когато тръгнах от Университета на Тексас за обучение в Коронадо, щата Калифорния. Базовото обучение на командосите е 6 месеца на мъчително бягане по дълбокия пясък, плуване посред нощ в студените води край Сан Диего, трасета с препятствия, безкрайни физически упражнения, дни наред без сън и през цялото това време непрекъснато е студено, мокро и гадно. Това са 6 месеца на непрекъснато унижаване от професионално обучени войници, търсещи слабите места на духа и тялото, за да ги премахнат от всеки, който ще стане „тюлен“. Но тренировките също търсят онези, които могат да водят в ситуация на постоянен стрес, хаос, провали и трудности. За мен това базово обучение е събрало в 6 месеца предизвикателствата на един цял живот. Така че ето десетте поуки от това обучение, които се надявам да са ценни и във вашия живот.
Всяка сутрин инструкторите ми – всичките ветерани от Виетнам – преглеждаха как съм си оправил леглото. Ако е правилно, ъглите са прави, одеялото е изпънато, възглавницата е центрирана, а завивката е сгъната при краката. Съвсем проста задача. Но от нас се изискваше всяка сутрин леглата ни да са перфектни. Тогава ми изглеждаше малко нелепо, особено в светлината на това, че бяхме тръгнали да ставаме истински воини, изпечени в битки „тюлени“… но смисълът от този простичък акт се е доказвал неведнъж. Ако оправяте леглото си всяка сутрин, ще се научите да си свършвате първата задача за деня. Това ще ви донесе мъничко гордост и ще ви стимулира да свършите и още една задача, и още една… В края на деня тази първа изпълнена задача ще се е превърнала в много свършени други задачи. Оправянето на леглото също така потвърждава, че дребните неща имат смисъл в живота. Така че, ако не можете да свършите правилно малките неща, никога няма да го постигнете с големите. И, между другото, след като сте имали гаден ден, се прибирате вкъщи, където ви чака оправено легло, оправено от вас, а едно оправено легло може да ви даде надежда, че утрешният ден ще бъде по-добър. Ако искате да промените света, започнете с това да си оправяте леглото.
При обучението си „тюлените“ са разделени на екипи по лодки – по трима от всяка страна и един рулеви на гумената лодка. Всеки ден екипът се формира на брега и получава задача да гребе няколко километра като мине през зона, където вълните стават за каране на сърф. През зимата край Сан Диего тези вълни стигат до 3 метра и е нужно усилието на всички, за да минеш през тях. Всяко загребване трябва да е синхронизирано според ритъма на рулевия. Всеки трябва да полага еднакво усилие, иначе лодката се обръща срещу вълната и тя безцеремонно ви изхвърля на брега. За да стигнете до целта, всеки трябва да гребе. Не можете сами да промените света – ще ви е нужна малко помощ – и от самото начало опитвайте да намирате приятели, колеги, добронамерени непознати, както и силен рулеви да ги води. Ако искате да промените света, открийте някого, който да ви помогне в гребането.
След няколко седмици тежки тренировки моят клас от 150 души се стопи до 35. Сега вече имахме 6 лодки с по 7 души екипаж. Бях в група с едри момчета, но най-добрата беше лодката на ниските – „отборът на дребосъците“ – където никой не беше по-висок от 1.60. „Дребосъците“ бяха индианец, чернокож, поляк, грък, италианец и две яки момчета от Средния Запад. Те биха абсолютно всички по гребане, бягане, плуване. Мъжагите в другите екипи винаги им се присмиваха за дребните плавници, но някак си тези малки момчета от всички краища на страната и света, винаги се смееха последни и стигаха до брега много преди нас. Обучението на „тюлените“ прави всички равни. Нищо няма значение – само това да успееш. Нито цветът на кожата ти, нито етническият ти произход, нито образованието или социалният ти статут. Ако искате да промените света, преценявайте хората по големината на сърцата им, а не на плавниците им.
По няколко пъти седмично инструкторите ни строяваха за изключително подробен преглед на униформите. Шапката ти трябва да е идеално сгъната, дрехите перфектно изгладени, токата на колана да блести и да няма никакви петна. Но сякаш каквото и да правиш, никога нищо не е идеално и инструкторите откриват „нещо“ грешно. За наказание трябва да тичаш с дрехите през прибоя, след което – мокър от главата до петите – да се отъркаляш по плажа, докато всяка част от тялото ти се покрие с пясък. Ефектът от това е известен като „захаросана курабийка“. Така стоиш до края на деня – измръзнал, мокър и опесъчен. Имаше момчета, които просто не приемаха, че всичките им усилия отиват напразно. Колкото и да се стараеха с униформата, то оставаше неоценено. Те не завършиха. Те не разбираха целта на това занятие. Никога няма да успееш. Никога няма да имаш перфектната униформа. Понякога, независимо колко добре сте се подготвяли или сте се представили, завършвате като „захаросана курабийка“. Просто понякога животът е такъв. Ако искате да промените света, приемете, че понякога ще сте „захаросана курабийка“ и продължавайте напред.
seals8_c0-88-2128-1328_s885x516Всеки ден от обучението бе пълен с физическо натоварване – дълго бягане, продължително плуване, препятствия, часове на упражнения – понякога предназначени да изпробват издържливостта. Всичко това си има стандарти и време, което трябва да покриеш. Ако не успееш, името ти попада в списък и в края на деня хората в него са викани на „цирк“. „Циркът“ са 2 часа физически упражнения, целящи да те изтощят окончателно, да прекършат духа ти, да те принудят да се откажеш. Никой не искаше да ходи на „цирк“. „Циркът“ означаваше, че този ден си се изложил. „Циркът“ означаваше още умора, т.е., че на другия ден ще ти е още по-трудно и вероятно ще има още „циркове“. Но по някое време на обучението всеки, абсолютно всеки, попада в списъка. И интересното е какво се случва с онези, които непрекъснато са там. Със свръхнатоварването те ставаха все по-силни и по-силни. Болката увеличаваше вътрешната сила и издържливост. Животът е изпълнен с „циркове“. Ще се проваляте. Вероятно ще се проваляте често. Ще е болезнено. Ще е разочароващо. Понякога ще бъдете подложени на изпитание до краен предел. Но ако искате да промените света, не се страхувайте от „цирковете“.
Поне два пъти седмично трябваше да се преодоляват препятствия – 25 на брой, включително 3-метрова стена, катерене по 10-метрова мрежа от корабни въжета и пълзене под бодлива тел. Но най-рискованото бе спускането от триетажна кула по 60-метрово въже. Трябва да се изкатериш по кулата, да увиснеш на въжето с краката напред и да се спуснеш, отпускайки ръка след ръка, докато стъпиш на другия край, който е на височината на първи етаж. Когато започнах обучението си през 1977 г. рекордът за преодоляване тези препятствия си стоеше от години и изглеждаше непобедим. Докато веднъж един от обучаваните не реши да се плъзне по въжето надолу с главата. Опасен и наглед глупав и пълен с рискове опит. Провалът можеше да означава нараняване и отпадане от курса. Без колебание обаче той се хвърли опасно бързо, взе разстоянието за два пъти по-кратко време и счупи рекорда. Ако искате да промените света, понякога трябва да преминавате препятствията като се хвърляте с главата надолу.
При обучението има момент, в който ни откарват с хеликоптери до остров Сан Клементе срещу Сан Диего. Водата там бъка от големи бели акули, а трябва да се плува дълго и през нощта. Преди плуването инструкторите с подсмиване информират за всички видове акули във водите на Сан Клементе и ни уверяват, че нито един обучаван не е бил изяден от акула – поне през последните месеци. Обучават ни, че ако акула започне да кръжи около теб, не отстъпваш. Не плуваш обратно. Не показваш страх. И ако акулата все пак е гладна за среднощна закуска и се нахвърли, събираш цялата си сила, прасваш я в муцуната и тя ще се обърне и избяга. По света има много акули. Ако се надявате да плувате успешно, ще ви се наложи да се справяте с тях. Така че ако искате да промените света, не отстъпвайте на акулите.
Една от задачите на „тюлените“ е да извършват подводни нападения срещу вражески кораби. Тренираме тази техника усилено по време на базовото обучение. Тя се състои в двойка „тюлени“, спускани във вражески залив, които плуват под водата около 3 км с минимално оборудване, докато стигнат целта. През цялото плуване дори на по-голяма дълбочина все пак пробива светлина. Успокояващо е да знаеш, че над теб е повърхността. Но с наближаването на кораба на пристана, светлината започва да изчезва, стоманената му маса засенчва всичко. За да успееш, трябва да се гмурнеш и да откриеш кила, най-дълбоката част от кораба. Там е целта ти. Но килът също така е най-тъмната част от кораба – не можеш да видиш дланта си пред лицето, шумът от двигателите е оглушаващ и е лесно да изгубиш ориентация и да се провалиш. Всеки „тюлен“ знае, че под кила, в най-мрачния момент от мисията, е време да си спокоен и съсредоточен – момент, когато всичките ти тактически умения, физическа мощ и вътрешна сила трябва да се съберат в едно. Ако искате да промените света, трябва да дадете най-доброто от себе си в най-мрачните моменти.
Деветата седмица от обучението е известна като „Адската“. Това са 6 дни без сън, с постоянно физическо и психическо унижение и един специален ден на калните полета. Калните полета са между Сан Диего и Тихуана, където блатистият терен може да те погълне. Сряда от „Адската седмица“ е и ти пляскаш, опитвайки 15 часа да оцелееш в ледено студената кал, пронизващият вятър и изкушаващите предложения на инструкторите да се откажеш. Слънцето започва да залязва и моята група е допуснала някаква „изключително груба грешка“ и получава заповед да прекара нощта в калта. Кал, поглъщаща всеки мъж, докато накрая от нас остават да стърчат само главите. Инструкторите ни убеждават, че ако само петима от нас се откажат, всички ще се измъкнем от студа, който ни притиска отвсякъде. Изглежда някои са готови да се откажат – има цели 8 часа до изгрева, 8 часа студ до мозъка на костите. Чува се само тракането на зъби и нечие стенание, когато в нощта някой запява. Пее ужасно фалшиво, но с ентусиазъм. Гласовете стават два, после три и след малко целият клас пее. Знаехме, че ако един може да се издигне над мизерията, значи могат всички. Инструкторите ни заплашват, че ако продължим да пеем, ще ни държат още в калта, но песента не спира. И някак си калта започва да изглежда малко по-топла, вятърът – по-тих, а зората не е толкова далеч. Ако съм се научил нещо от обикалянето ми по света, това е силата на надеждата. Силата на една личност – Вашингтон, Линкълн, Кинг, Мандела и дори момичето от Пакистан Малала – един човек може да промени света като даде на хората надежда. Така че, ако искате да промените света, започнете да пеете, когато до ушите сте затънали в кал.
Накрая, в обучението на „тюлените“ има една камбана, който виси в центъра на лагера, така че всички да я виждат. Всичко, което трябва да направиш, за да напуснеш, е да удариш камбаната. Един удар и вече няма да ставаш в 5 сутринта. Един звън и няма да плуваш в ледените води. Един звън и няма да се налага да тичаш, да преодолявашщ препятствия, да вдигаш тежести… край на мъките на обучението. Само трябва да удариш камбаната. Но ако искате да промените света, никога, абсолютно никога не удряйте камбаната.
Всички от Випуск 2014, след броени минути ще се дипломирате. След малко започва пътуването на живота ви. Няколко мига ви делят от това да започнете да променяте света към по-добро. Няма да е лесно. Но ВИЕ сте Випуск 2014 – випускът, който може да промени живота на 800 милиона души през следващия век. Започнете всеки ден с една изпълнена задача. Открийте някой да ви помага в живота. Уважавайте всички.
Знайте, че животът не е честен и често ще се проваляте, но ако поемете малко риск, положите усилие в трудни времена, не приемате навътре униженията, помагате на унилите и никога, никога не се отказвате – ако сторите всичко това, следващото поколение и поколенията след него ще живеят в свят много по-добър от този, в който живеем сега. И каквото е започнало тук, наистина ще промени света към по-добро.
Източник: http://www.dnevnik.bg
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s