Да се откажем от „трябва” и да изберем „искам”

 

  • Стела, вярваш ли, че новата ти книга „Всяко дете е герой“ с подзаглавие „Важните уроци, които не се учат в училище“ ще достигне до тези родители, които дори не се замислят за това, че отношенията им с децата могат да станат по-добри? Как може да се привлече тяхното внимание?  

В България се наблюдава една много радостна тенденция – все повече родители осъзнават необходимостта от преосмисляне на остарелите възгледи за възпитание, все повече родители четат книги за родителството, посещават училища за родители. Тези, които допускат груби грешки, рано или късно стигат до критични ситуации и тогава започват все пак да търсят помощ. Най-хубавото е, че по-осъзнатите родители все повече влияят и помагат на неосъзнатите като им препоръчват и подаряват книги, като им дават съвети в социалните мрежи и разбира се, с личния си пример.

Процесът на демократизиране на възпитанието в България е безспорен факт. Непрекъснато се срещам с родители, които са преосмислили или преосмислят в момента отношението към децата си, вдъхновени от идеите за хуманно и демократично възпитание.

  • Какво може да направи държавата за децата, които растат в семейства с нездравословни отношения? Каква е ролята на училищния психолог?

Не само държавата, но и гражданските организации, цялото общество би трябвало да се включи в каузата за защита правата на децата. Един от начините е да се работи с родители и учители по училищата под формата на беседи и семинари, медиите също биха могли да помогнат много за популяризирането на книги, училища за родители и форуми, посветени на демократичното възпитание и образование. Училищните психолози и педагогически съветници имат много отговорна и важна мисия да разпознават децата в риск и да им дават първа помощ. Статистиката за обаждания на телефоните на доверието показва, че все повече деца се престрашават да потърсят помощ и това е обнадеждаващо за решаване на проблема с насилието. Но е тъжно, че все още е често срещан в България. Децата би трябвало да бъдат запознати в училище с Конвенцията за правата на децата и при насилие вкъщи да знаят, че има кой да им помогне. Много добра идея е училищният психолог да влиза поне за един час на седмица във всеки клас и да разговаря с децата за техните проблеми. Това, разбира се, може да се случи само, ако успее да спечели доверието им.

  • Заглавието на предишното ни интервю по повод излизането на книгата ти „Всичко започва от детството“ е „Най-голямата родителска грешка е неосъзнатостта.“ Как се извървява пътя от осъзнаването на проблема до реалната промяна?

 Осъзнаването е процес на ревизия на убежденията. Случва се постепенно. Някои хора успяват по-бързо да променят начина си на мислене, на други им отнема много повече време и усилия. Важното е да не се отказват. Търпението и упоритостта са много важни за личностното ни развитие. Разликата между хората, които постигат успех и останалите е, че вторите много лесно се отказват.

  • Как се градят добри навици и от деца, и от родители?

Начинът на живот е следствие от начина на мислене. Добрите навици са тези, които ни карат да се чувстваме добре, да растем. Нужно е тези навици да бъдат обвързани с мотивираща цел. Да се откажем от „трябва” и да изберем „искам” като нагласа. Ентусиазмът и вдъхновението са изключително важни за постигането на добри резултати в която и да е сфера в живота ни.

Често родителите имат сбъркани представи за добри навици. Например много родители смятат, че добър навик е, когато детето се върне от училище, първо да си научи за другия ден и след това да си позволи да играе или да се забавлява. Но детето има нужда от почивка преди да започне отново да учи. Затова е най-добре да му гласуваме доверие само да прецени кога да си научи. Да, възможно е да не си научи. Но когато на другия ден изкара ниска оценка, ще научи важен житейски урок. Много по-важен урок от този, който предишния ден не е научило. Ако родителите не са толкова контролиращи, децата ще започнат да поемат отговорност за живота си и по естествен път да градят добри навици без принуда.

  • Трябва ли родителите да признават собствените си грешки пред децата?

Ако искат да научат децата си на честност, да, много е важно. Ако искат децата им да не се страхуват от грешките си и да не бягат и лъжат, когато сгрешат, а да поемат отговорност и да търсят поуки.

Родители, които не признават грешките си, губят уважението на децата си. Обикновено това са хора, които трудно признават своите грешки дори пред себе си. И по тази причина ги повтарят отново и отново.

  • Във „Всяко дете е герой“ предлагаш нещо изключително ценно и важно – да бъде включен предмет „Личностно развитие“ в учебната програма. Какво могат да направят родителите и самото общество, за да се осъществят подобни промени? Може ли да се организира някаква инициатива, референдум или движение, за да станат родителите по-активни във взимането на такива важни решения?

Да, убедена съм, че часове по личностно развитие рано или късно ще бъдат въведени. Това вече се случва в много страни по света и резултатите са много впечатляващи. Важно е децата да започнат да изучават принципите на успеха, биографиите на велики личности, повече психология, философия и екология (но по достъпен и интересен начин!), да се включват редовно в каузи, да говорят и обсъждат вътрешно и външно политическите събития. Всичко това ще им помогне да изградят своята ценностна система, ще ги мотивира да следват мечтите си, ще повиши значително емоционалната им интелигентност.

Надявам се скоро идеята за часове по личностно развитие да се превърне в тема на обществен дебат, в който да се включат представители на институциите, журналисти, родители, учители и самите деца. Независимо от формата, съвместното обсъждане на промените в образованието е много важно и е условие за по-мъдри решения.

  •  Кой би трябвало да преподава в  часовете по „Личностно развитие“?

В България има много добри психолози и специалисти по личностно развитие. Училищните психолози също могат да се включат. Би трябвало критериите за преподавателите в тези часове наистина да са високи, ако искаме да има реални резултати.

  • В книгата си дефинираш дисциплината като: „осъзнато желание за съобразяване със смислени правила“ и наблягаш на думата „смислени“. Когато става въпрос за правилата за дисциплина в училище, мислиш ли, че родителите и учителите в едно училище може заедно да изберат какви да са тези правила като се организира събеседване за това?

Да, мисля, че в обсъждането на правилата би трябвало да участват и учителите, и родителите, и децата. Най-добрата мотивация за децата да спазват правилата, би било участието в създаването им. Това би било урок по демокрация. Важно е правилата да бъдат преосмисляни, а децата да бъдат убедени и мотивирани да ги спазват.

Прекалено строгите правила провокират нарушаването им, затова е добре винаги да се търсят по-широки и гъвкави форми за въвеждане на граници. Правилата би трябвало да бъдат отстоявани с разговори и убеждаване, а не с наказания и агресия. Целта е децата да изберат осъзнато да спазват правилата заради ценностната си система, а не да бъдат принуждавани и заплашвани със санкции.

  • На няколко места във „Всяко дете е герой“ присъстват примери с успеха на финландското образование. В един от тях става въпрос за това, че 6-годишните деца във Финландия могат да седят или лежат на пода по време на час или да се движат между чиновете, докато в България се изисква от тях да седят на чина през целия час. В последните години в Интернет започна много да се говори за изследвания, доказващи вредата върху здравето от дългото седене на едно място. Смяташ ли, че е важно да се създаде нов тип на работа и в училище, и в офиса?

Мисля, че усещането за свобода е много важно. За да реализират максимално творческия си потенциал, за да раждат идеи, децата имат нужда да се чувстват комфортно, да имат повече право на избор и по-широко лично пространство.

Учебният процес би трябвало да излезе от класните стаи и да се случва все по-често в реалния живот. Биология и география ще се учат много по-ефективно сред природата, история – в музеите, музика в концертните зали, рисуване в галериите… Физическото възпитание не може да замести активния спорт, много по-добре е да отпадне и да се осигури на децата възможност и време за спорт по избор всеки ден. Уважението към тялото и душата на децата е изключително важно за личностното им развитие, за здравето и начина им на мислене. 

  • Една от главите в книгата е посветена на важността на споделянето между деца и родители, и лъжата като защитна реакция. Как може да се балансира между желанието на родителя да бъде авторитет за детето си и стремежа му да бъде и негов приятел?

Няма противоречие между авторитета и приятелството. Убеждението, че за да имаш авторитет е нужно да си строг и дистанциран е заблуда. Истинският авторитет се базира на силата на личността на родителя. Вътрешната сила прави излишна външната показна сила, която се проявява като психическа и дори физическа агресия. Колкото по-израснал духовно е един човек, толкова по-далече е от авторитарните форми на комуникация с околните. Проблемът е, че много родители нямат вътрешната сила и осъзнатост да бъдат приятели на децата си, без да се отказват от водещата си роля. Убеждаването, мотивирането, толерантността са много по-ефикасни и работещи в дългосрочен план за начина на мислене на детето, отколкото принудата и контролът. По тези въпроси пиша подробно в новата си книга „Всяко дете е герой”.

  • Доколко е добре родителят да споделя за собствените си проблеми в работата и в личните взаимоотношения с детето и да показва, че и той понякога е уязвим, има колебания или се изправя пред трудности?

За да научим децата си да се справят с предизвикателствата на живота е нужно да бъдем честни с тях и да им показваме нагледно как го правим ние. Децата са много интуитивни и винаги усещат, когато родителите са притеснени. Неизвестността винаги е по-плашеща и натоварваща от истината. Освен това понякога децата остават с впечатлението, че по тяхна вина родителите са ядосани или нервни. Ако искаме децата да споделят с нас, би трябвало и ние да споделяме с тях. Така се гради доверие. Разбира се, нямам предвид да ги натоварваме и объркваме с оплаквания от живота, а точно обратното – да разкажем без излишен драматизъм какво предизвикателство имаме за разрешаване и да покажем как се справяме. Като победители.

Да помогнем на децата си да изградят мислене на победители е все едно да им подарим крила.

Интервюто изготви: Мария Димитрова

Стела Даскалова и My Veliko Turnovo имат удоволствието да ви поканят на представянето във Велико Търново на книгата „Всяко дете е герой„. Неслучайно дата е 1 юни – Празникът на детето и ще се радваме заедно да поговорим за големите предизвикателства пред малките герои, за предразсъдъците и границите в ума на възрастните, за важните уроци, които не се учат в училище, за неограничения потенциал, доброта и любов, с които се ражда всяко дете.
Начален час: 17.00.
Място на нашата среща е Galaxy Bowling в Mall Велико Търново.

Вход: свободен

Присъединете се към събитието ни във Facebook и поканете приятели, които биха присъствали на представянето – https://www.facebook.com/events/1760719717493645/

Вижте още:

“Най-голямата родителска грешка е неосъзнатостта” – Част I

“Най-голямата родителска грешка е неосъзнатостта” – Част II

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s