На какво ни учат децата, лишени от родителски грижи

59124125a0501ac49244d70826a7a2bd

Срещите на групи от хора, винаги водят до нещо ново, необикновено и различно. Такава беше и срещата за нас – социалните предприемачи от четвърти курс към Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” с децата от Дом за деца лишени от родителски грижи „Пеньо и Мария Велкови” във Велико Търново. Сблъскахме две генерации и от различията си създадохме запомнящи се моменти, макар и с дъх на трудности. Бяхме заедно, без кауза, но с надежда за хубави мигове и емоции, без цел, но с желание за ползотворно прекарано време. В настоящето, където се запознаха детските грижи и мечти и нашите знания и опит. Сега, когато те са отворени и любопитни за всичко, а ние готови да им предоставим знанията и уменията си и да ги споделим с тях.

Групата ни тръгна ентусиазирана, бяхме залети от положителен заряд, който нямахме търпение да предадем на младежите. За нас такива срещи не са чужди, не са непознати. Много пъти сме виждали атмосферата в домовете, много пъти сме виждали малките, уж заобиколени от хора, а носещи самотни души. Усещали сме нуждата от човешка близост и топлина във въздуха, който дишат. И знаем, много добре знаем, какво те искат, за какво милеят, и как да им го дадем дори за кратко.

Първичният страх, когато видят непознати на посещение, крие в себе си невъздържана нужда от близост и обгрижване, защото това, че има хора около теб, не значи, че не си самотен. За пореден път отидохме при тях просто така, без да има задни помисли или да имаме очаквания към и за тях. Знаем много добре, че всеки миг на споделеност за тях е значим, а за нас като деятелите му, е огромен успех. Защото не сме направили нищо или поне не нещо голямо, но сме попълнили липсите на тези деца, макар и то временно. Един обикновен разговор може да остави спомен и белег в тях напред в годините. И се смеят, и се вълнуват, и ги радва това, че колкото и добре да знаят, че ще дойде краят на срещата ни, те ценят всяка минута с нас, сякаш няма да имат други. Забавленията и шегите с тях са като празник, стените кънтят от искрите, излизащи от смеха им, когато сме преобърнали моментно света им в специален.

Такива деца са големите хора – не на години, не на опит или мъдрост, а те са просто нашите малки учители на големия, изпълнен с трудности и препятствия живот.

Динамиката на ежедневието ни е превърнала в роботизирани, слаби на емоции души. Не се замисляме, че семействата и приятелите са повече от достатъчни за един приятен разговор, за един светъл момент, които могат всъщност да нахранят сърцата седмица напред. Хармонията е вътре в нас и ние я създаваме, важно е само кое от заобикалящата ни среда ще изберем за създаването и. Затова е хубаво да се вглеждаме често в детските очи, защото те са най-искрени и чисти. Затова е хубаво да се вслушваме често в детските мисли и разбирания, защото макар и прости, те крият много истини, които трябва да използваме в дните си, за да откриваме смисъла на съществуването си. Само така ще го оценим сега и ще можем да го съхраним в бъдещето.

В края всички бяхме удовлетворени и щастливи. Децата бяха тези, които ни припомниха, че нищожното е много, а понякога дори всичко. Те ни припомниха, че трябва да ценим времето си, когато е прекарано и отредено от някого специално за теб, независимо, че този някой за теб е никой. В такива часове ти си всичко за децата – светлина, топлина и грижа. В този ден, ние бяхме всичко за тях и те бяха всичко за нас.

Животът крие много красота, стига да направим малката стъпка към откриването и завършеността й!

Виктория Панайотова

Вижте още:

Седем грешки на човечеството

Животът принадлежи на смелите

Несъстоял се разговор на тема време с моята дъщеря

Разбирате ли колко сте благословени?

Щастливите хора

Аз съм си аз!

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s