Искам да пиша…

Искам да пиша, за да излея всичкия насъбрал се гняв от края на пръстите си. Опитвам се да изтрия насъбралата се в края на очите ми носталгия за времето, когато… Кога? За кое време? Не знам. Сигурно го е имало някога…
Пак сядам в средата на стаята и угасям лампите. Искам да излея всички чувства от себе си. Толкова ме объркват. Искам да пиша, да обезсиля сенките, които бърникат в главата ми, хващат съзнанието ми и правят от него малки глинени фигурки. Не знам на кого да вярвам, не знам кой ми вярва. Кои са лошите погледи. Уморих се да не знам. Уморих се от черните врани нощем.
Колко много спокойствие може да има в чаша кафе. Слушам музиката сякаш съм друга. В един друг свят и в един друг живот бих запалила цигара, за да се изгубя в дима й. Циганските ми същности не спряха, за да завържат обувките си преди да тръгнат по пътищата. Колко съм глупава. Отдавна нямат обувки. За да могат босите им пръсти да усещат земята. И аз така я усещам, когато разплита косата ми и я заплита в корените на цветя, които никога не са поникнали. А може би ще поникнат от мен. Искам всичко да е красиво. И очите около мен да са истински.
Колко време мина? Утре няма да съм тук.
Какво е утре?

Теодора Крумова

Вижте още:

На колене пред Живота

Годините като бижу

Щастието е тук и сега

Какво научих от тази година

Раждането на щастливата жена

Жената в огледалото

Игра на думи в цвят екрю

Да поговориш с вълчица

Когато се погледнеш в огледалото

Тръгвала ли си е от теб такава Жена

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s