За кого всъщност са матурите?

От въвеждането на външното оценяване ме вълнува въпросът за кого всъщност са матурите и как трябва да се тълкуват резултатите от тях.

Има няколко хипотези. Матурите са:
1. За МОН, за да може да се ориентират в образователното представяне по региони и училища и евентуално да предложат стратегически решения за подобряване на резултатите там, където те са ниски. Под стратегически решения нямам предвид закриване на училищата, показали ниски резултати, а по-скоро решения за педагогически услуги, подкрепа за семействата на изоставащите и застрашените от отпадане ученици, подкрепа и консултиране на управленските екипи за подобряване на учебния процес, както и гъвкави учебни програми.
2. За учителите – като проверка на уменията им да организират и провеждат учебен процес и като възможност да идентифицират свои силни страни и дефицити, които евентуално да развиват. Дали матурите са насърчаващ, или обезкуражаващ фактор за професионалното им развитие, могат да отговорят само те.
3. За родителите – като потребители на образователни услуги и като данъкоплатци – да разберат, че държавата изразходва парите им разумно и в полза на децата им или като компенсация за отделените средства за заплащане на частни уроци и усилията, които полагат за облагодетелстване на жизнените перспективи пред децата си.
4. За учениците – като механизъм за самооценка и оценка на възможностите им, обратна връзка и удовлетворение от положените усилия, ориентир къде са те сред връстниците си и накъде могат да продължат.
5. За местната власт – като механизъм за стратегическо планиране на нивото на местната власт – къде стоят нашите деца спрямо другите общини – как общинската власт може да подкрепи по-качествено образование на местно ниво, кои са приоритетите в общинските стратегии за средното образование.
6. За всички заинтересовани страни – да се огледат спрямо ролите, отговорностите и властта, които имат, и да потърсят онези решения, които ще допринесат за по-качествено образование на децата.
Какво говорят цифрите? Тъй като резултатите от матурите са цифрови, следващото ми чудене е как трябва да бъдат тълкувани цифрите. Някои хипотези.
Дали зад високите оценки стоят:
– мотивирани родители, готови да финансират допълнително образованието на децата си, говорещи уважително за учителите и училището;
– целенасочени, всеотдайни и постоянно търсещи учители, отдадени на професията си;
– мотивирани и целенасочени деца, полагащи усилия да откриват и развиват своите способности;
– читави училищни ръководства, подкрепящи образователните процеси в поверено им училище ?
Какво стои зад ниските оценки?
– родители в неблагоприятно социално положение, които се грижат за оцеляването на семейството;
– изгубили мотивация и прегорели в професията учители, преподаващи набързо уроците от учебника – без загриженост и връзка с децата, натоварени повече с административни задължения, отколкото с грижа за собственото си професионално развитие.
– затруднени ръководства, поставени пред множество системни трудности да отговорят гъвкаво на потребностите на децата в сложния контекст, в който работят.
– объркани деца, трудно ориентиращи се в изискванията и познанието, с които се срещат в училище?
Няма ясен отговор на всички тези въпроси. Но има ясни индикатори, че проблемите в образователната система се задълбочават и предлаганите механизми, сред които е външното оценяване, не водят до тяхното решаване.
В Ирландия казват, че няма неспособно дете – има негъвкава образователна система. Какво бихме казали за България?
Според данни на Националния статистически институт средногодишно 2-3% от учениците напускат преждевременно образователната система. Особено сериозен е проблемът с високия дял на незаписаните  в училище деца. Нетният коефициент на записване във възрастовите групи 7-10 г. и 11-14 г. почти без прекъсване намалява след 2007 г., за 2011-а той е 80,6%. Тези отрицателни тенденции се потвърждават и от данните от последното преброяване на населението през 2011 г., според които младежите във възрастовата група 20-29 г., които никога не са ходили на училище, са 15 200, незавършилите начално образование са 15 446, тези само с начално образование са 41 873 (4,27%), а основно имат 130 134 младежи, или 13,28%. Като прибавим към тях и децата, които не са се явили или са получили слаби оценки на матурите, се оформя сериозна група българи с неблагоприятна прогноза за живота.
Система, която не дава качествено образование, само допринася за задълбочаване на неравенството на нацията ни спрямо другите нации – неравенство като компетенции, самочувствие и житейски перспективи.

Марияна Георгиева,

магистър по психология и педагогика от ВТУ, повече от 15 г. работи по програми и проекти за професионално развитие на учителите.

Вижте още:

Защо/то съм учител?!

За училището, нещата с отложен ефект във времето и дереджето на обществото

Приказка за учителя и зидаря

Учителят – предизвикателство или просто рутинна работа

Сълзите на учителя

Добра майка или добър учител

Учителка избра нетрадиционен начин да се сбогува със своите четвъртокласници

11 признака за това, че сте учител

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s