Мама остаря

 

Когато силите на майката постепенно започнат да отслабват и тя да остарява, тогава тя започва да отстъпва на дъщеря си своето място в света на женствеността и й оставя в наследство спомени за себе си. Но тези спомени рядко са само красиви за дъщерята. Как да се справим с това?
Психотерапевтът и специалист по оказване на помощ на възрастни хора Жаклин Зинети споделя, че при нея на консултация отишла 60-годишна жена и разказала случка, която силно я развълнувала. Веднъж й позвънила нейната 84-годишна майка и й казала: „Прости ми, аз съвсем забравих да те поздравя с Деня на майката”. Изненадана, дъщерята отговорила: „За какво говорим! Аз не съм твоя майка”. Тогава възрастната жена отново започнала да се извинява, самата тя изумена от объркването.
Разказах един ден на дъщеря си за това как се разменят местата на поколенията, как пораснали вече деца стават родители на своите родители. Без да подозира, самата тя беше започнала да се превръща в майка на майка си. Без да се замисли и много яростно, дъщеря ми отговори: „Не искам!” Но… има и фактор наследство, от който никой не може да избяга.

Краят на могъществото

Отношенията между майка и дъщеря винаги носят белега на две противоположности. Съперничеството и имитацията постоянно се редуват, защото само така дъщерята е в състояние да се превърне в жена.
За да продължи живота, майката трябва завинаги да се откаже от своята цялост, да се съгласи да се отдели от новото малко телце, което е родила и да приеме, че то вече не й принадлежи. Държи детето в ръцете си, гледа го как суче от гръдта й и е разочарована, защото то не е същото като в представите й. Тя скърби за „приказното” дете и осъзнава, че тази внезапна празнота се дължат на факта, че тя самата е просто преход, брънка от веригата. Приема собствената си принадлежност към тази верига на поколенията и смъртта се превръща в реалност. Тогава целият метафизичен смисъл на всичко случващо се, придобива смисъл: „Този, който дава живот, носи смърт”.
Предаването на живот я води към още нещо – самата тя губи статута си на „дъщеря на своята майка”. Тази част от нея изчезва. Майчинство я задължава да понесе много загуби: красота, младост, абсолютна власт… Майчинството я заставя да осъзнае, че е смъртна. И тя започва да се сравнява със своята майка и става по-толерантна към нея. Порасналата дъщеря открива, че майка й вече й е отстъпила част от собствената си красота и това е станало в мига, когато тя самата се е разделила с юношеството и се е превърнала в жена. И още нещо усеща тази дъщеря – това, че тялото на майка й губи своята сила, отказало се е от природното си богатство, за да може тя да зачене свое дете.

Играта на огледалото

Тя внимателно, понякога и уплашено наблюдава как майка й се лишава от все повече и повече неща. И знае, че във всеки един момент слабостта на жената в нея може да се превърне в абсолютна власт.
Тя продължава да помни неясните понякога послания, дори жестокостта в техните взаимоотношения, особено в тийнейджърската й възраст, когато майка й се е борила да запази своята неприкосновеност от заплахата, която идва с детето от същия пол, детето, което иска да прилича на нея, да стане точно като нея – жена. В същото време порасналата дъщеря има защо да се страхува. В края на живота си, нейната майка ще й даде наследството, което тя засега отказва, но което ще й бъде наложено в един миг. А остаряването се оказва период, изпълнен с много емоции за майката. Това е времето, когато, майчинските емоционални и семейни връзки започват да заемат специално място.
През целия живот между майка и дъщеря не спира тази игра на огледалото, която им показва образите, понякога съвсем ежедневни, понякога много неочаквани, желани или пък не, образи, в които те взаимно се опознават (или не успяват). Отраженията стават неспокойни, когато майката започне да изпраща на дъщеря си образите на остаряваща жена и предстояща смърт. По това време дъщерята обикновено навлиза във втората половина на живота си. Губи привлекателността си и става по-уязвима пред лицето на собственото си влошено физическото състояние, пред лицето на смъртта. Чувства, че на нея самата й е останало по-малко от бъдещето.
Между остаряващата дъщеря, която трябва да се справя и с комплекса на променящото се тяло, и възрастната й майка, се установява особен вид комуникация. Пред лицето на тази старица-жена, която й служи за огледало, дъщерята може само да се сбогува с младостта си.

Наследството на майката

Ако майката става зависима и особено, ако се разболее и изпадне в деменция, това задължава дъщерята да й бъде подкрепа. А майка дава ясно да се разбере (наричайки дъщеря си „майка” например), че не може или не иска повече да носи на раменете си задълженията на майчинството и делегира тази роля на дъщеря си. И дъщерята разбира, че майка й вече е стара и няма да живее вечно.
Когато деменцията се задълбочи и старата жена започне да забравя, дъщерята се хваща за спомените. Спомня си майка си, всеки конфликт с нея, взаимоотношенията, които така или иначе не може да забрави, защото те са част от женската й идентичност. И се чувства длъжна да бъде грижовна майка на старата си майка, да стане нейната памет и в същото време да запази памет за нея. Това преминаване от едно поколение в друго, което някога е било саможертва от страна на майката, сега се превръща в насилие срещу дъщеря си.
Случва се понякога старата жена да крещи, да проклина, да ръкомаха и да показва измършавялото си тяло, развълнувано от някаква безсмислена ярост. Случва се изтощеното й лице да бъде обезобразено от гримаса. Сякаш в този миг изкрещява някаква невидима заплаха! После утихва, усмихва се и нежно гали ръката на дъщеря си, пита я: „Как си?” Изумителен миг, защото рядко някой друг от семейството й задава този въпрос.
Вещицата или фея кръстница, си жена, а това е дума, която те задължава да живееш или да умреш. Старите образи на добра или лоша майка отново се появяват от миналото. Както и преди, порасналата дъщеря си казва, че е трудно да бъде дъщеря на тази жената. Въпреки това тя не иска да се раздели с това влияние, което я следва още от раждането й. Още е твърде рано, тя все още не е готова да стане на свой ред носител на смъртта.
Елза Лествицкаяhttp://www.psychologies.ru/

Превод: https://myvelikoturnovo.com/

Вижте още:

За прислужниците, принцесите и кралиците

Може да обиколиш целия свят, но накрая трябва да се върнеш към себе си

Има ли този път сърце?

Силата на нашите недостатъци

Съвършеният божествен безпорядък

С времето разбираш

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s