Старостта е дар

Старостта, осъзнах аз, е дар. Днес, вероятно за първи път в живота си аз съм този човек, който винаги съм искала да бъда. Не, не става дума за тялото ми, разбира се. Понякога се отчайвам от това тяло – бръчки, торбички под очите, петна по кожата, увиснал задник.
Често старицата, която виждам в огледалото ме шокира, но не преживявам дълго.
Никога не бих се съгласила да сменя моите удивителни приятели, забележителния ми живот и семейството си, което обожавам, за по-малко количество бръчки и плосък корем.
Колкото повече остарявах, толкова по-добра ставах към себе си. И по-малко критична.
Станах приятел със себе си.
Не се коря за това, че съм хапнала някоя бисквитка, че не съм си оправила леглото, че съм си купила циментов гущер, от който абсолютно нямам нужда, но той придава авангарден оттенък на градината ми.
Имам право да преяждам, да не прибирам след себе си, да съм екстравагантна. Свидетел съм на това как много, твърде много от най-скъпите ми приятели напуснаха този свят, без да са изпитали великата свобода, която дава старостта.
На кого му пука, че чета до четири сутринта и после спя до обяд на другия ден?
Танцувам сама със себе си, слушам невероятна музика, и ако ми се доплаква за отминалата ми любов, какво пък, ще си порева. Ще се разходя по плажа по бански, който едва удържа едрите ми телеса. Ако ми се прииска ще се хвърля в океанската вълна, въпреки пълните с жалостивост погледи на младите същества по монокини наоколо.
Те също ще остареят.
Понякога забравям, това е факт.
Впрочем, не всичко в живота е достойно за запомняне, а за важното си спомням.
Разбира се, че за толкова години сърцето ми е било разбито не веднъж.
Как може да не се разбие сърцето, ако ти си загубила любимия си, ако детето ти страда или когато кола блъсне любимото ти куче? Но разбитите сърца са източникът на нашата сила, нашето разбиране и нашето състрадание.
Сърцето, което не е било разбито нито един път и е стерилно и чисто, никога няма да познае радостта от несъвършенството.
Съдбата ме благослови да доживея до бели коси, до времето, когато младежкият ми смях до завинаги се отпечата с дълбоки бразди върху лицето ми. Но колко хора никога не са се заливали от смях и са починали преди косите им да се обсипят със скреж?
Мога да казвам „не” абсолютно искрено. Мога да казвам „да” абсолютно искрено.
Колкото повече остаряваш, толкова по-искрен ставаш. Все по-малко те интересува какво мислят околните за теб. Вече не се съмнявам в себе си. Даже си завоювах правото да греша.
И така, в отговор на твоя въпрос, мога да кажа: харесва ми да съм стара. Старостта ме освободи.
Харесвам човека, в който се превърнах. Няма да живея вечно, но докато съм тук, няма да губя време да страдам за нещо, което е можело да се случи, но не се е случило, нито пък ще се притеснявам за това, което може да се случи.
И ще ям сладко за десерт всеки Божи ден.

Филиз Шлозберг

Вижте още:

Годините като бижу

57  женски същности

Отказвам да мисля позитивно. Избирам да съм цяла!

Приятели за тъгуване, приятели за забавление

Изложбата на живота ми

Женски възрасти

За никъде не бързам

Advertisements

One thought on “Старостта е дар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s