Всичко е интересно или смислено, ако вие сте заинтригувани!

painter-in-paris61Април в проекта „Провокирай себе си“ ще се учим да „творим“ живота си. Да участваме активно в изборите на цветовете в картината. Да не се страхуваме да я показваме на света и да споделяме съкровищата, които откриваме, без очакване, че сме създали шедьовър. Всичко е интересно или смислено, ако вие сте заинтригувани! Не се сравнявайте и не търсете „полезното“! Април ще се освободим от самите себе си и просто ще Бъдем! Не очаквайте нищо и живейте скромно от Изненадата! Ще си позволим да бъдем уязвими и абсурдни, за да предадем на света това, което имаме. Истински, смел, творчески живот, с посланието: „Това съм аз!“
И помнете – този месец оправданията и извиненията са забранени! Никога не е твърде късно или безсмислено!
Разказът по-долу илюстрира как да заставаме зад себе си и да не се отказваме от труда и усилията си. С любопитство и смелост да оставаме в ситуациите, когато те не са такива, каквито сме очаквали.
Време е да поемем риска и да останем на бала, може губещата в началото ситуация да се превърне в печеливша. Време е да застанем зад себе си и в добри и в лоши времена!

С високо вдигната глава

На едно парти преди двадесет години разговарях с младеж, чието име съм забравила, а може и никога да не съм знаела. Понякога ми се струва, че той се появи в живота ми с едничката цел да ми разкаже тази история, която и до днес не спира да ми носи наслада и вдъхновение.
Ставаше дума за по-малкия му брат, който се опитвал да стане художник. Моят събеседник се възхищаваше на усилията му и ми разказа една показателна случка за смелостта, находчивостта и вярата на брат си. По причини, които няма да предам тук, ще наричам героя на историята „Малкия брат“.
Малкият брат, начинаещ художник, спестявал всичките си пари и накрая заминал за Франция, за да се заобиколи с красота и вдъхновение. Живеел оскъдно, но всеки ден рисувал, посещавал музеи, пътувал до живописни места, разговарял смело с всеки срещнат и показвал творбите си на всеки и на всички, които имали желание да ги видят. Един следобед в кафенето се заприказвал с група очарователни млади хора, които се оказали знатни аристократи. Очарователните млади аристократи харесали Малкия брат и го поканили на парти в замък в долината на Лоара през уикенда. Обещали му, че това ще бъде най-страхотното парти на годината. Щели да присъстват най-големите богаташи, знаменитости и даже някои короновани особи от Европа. А най-хубавото било, че щяло да бъде маскен бал, в който никой нямал право да участва без костюм. Не бивало да го пропуска. Маскирай се, рекли му те, и идвай при нас!
Малкият брат развълнувано работил върху костюма си цяла седмица, за да е сигурен, че ще прикове вниманието. Обикалял из цял Париж за материали и не пестял нито детайлите, нито дързостта на творението си. После взел кола под наем и подкарал към замъка, който се намирал на три часа път от Париж. Преоблякъл се в колата и се качил по стълбите. Съобщил името си на иконома, който го намерил в списъка с гости и учтиво го въвел вътре. Малкият брат влязъл в балната зала с високо вдигната глава.
И мигом разбрал грешката си.
Това наистина бил маскен бал – новите му приятели не го били подвели, ала той бил пропуснал малка подробност в превода: бил тематичен маскен бал. И темата била „средновековен дворец“.
А Малкият брат бил облечен като рак.
Обграден бил от най-богатите и славни личности в Европа, пременени в изящни златни одежди и тежки мантии, обсипани с блестящи накити, носещи се в елегантен валс на фона на изискания оркестър. Малкият брат обаче бил облечен в червено трико, червен клин, червени туфли и огромни щипки от червен стиропор. Лицето му също било боядисано в червено. Тук му е мястото да отбележа, че Малкият брат бил висок над метър и осемдесет и порядъчно хилав, а с дългите антени на главата си изглеждал още по-висок. И разбира се, бил единственият американец в залата.
Няколко дълги, зловещи секунди стоял замръзнал на стъпалата. Едва не избягал от срам – това като че ли изглеждало най-достойната реакция в така създалата се ситуация. Но той все пак не избягал. Някак си намерил смелост да остане. Дошъл бил чак до тук. Бил положил много усилия за костюма си и се гордеел с него. Поел си дълбоко въздух и слязъл на дансинга.
По-късно споделил, че именно това преживяване в началото на художествената му кариера му е дало кураж и му е позволило да бъде УЯЗВИМ и АБСУРДЕН. Нещо в живота вече го било научило да предава на света каквото има, независимо от всичко. В края на краищата той бил направил този костюм и с него идвал на партито. По-добро нямал. Друго нямал. Затова решил да повярва в себе си, в костюма си, в обстоятелствата.
Докато се приближавал към тълпата от аристократи, в залата се възцарило мълчание. Танците спрели. Оркестърът замлъкнал. Гостите се насъбрали около него. Най-после някой го попитал какво, за бога, имитира.
Малкият брат се поклонил ниско и заявил:
– Аз съм придворният рак.
Избухнал смях.
Не му се присмивали, просто се смеели. Всички се влюбили в него: в милото му излъчване, в чудния му вид, в огромните му червени щипци, в кльощавия му задник и яркия ластичен клин. Той бил шутът на бала и направил купон. Накрая даже танцувал с белгийската кралица.
Така се прави, хора.
В живота си не съм създавала нещо, което в един или друг момент да не ме кара да се чувствам така, сякаш съм се появил на аристократичен бал с ръчно правен рачешки костюм. Въпреки всичко това трябва да влезете в залата с високо вдигната глава. Вие сте създали нещо и трябва да го покажете. Никога не се извинявайте за това, не се обяснявайте, не се срамувайте. Направили сте най-доброто, на което сте способни, работили сте с това, което сте имали, в рамките на времето, с което сте разполагали. Поканили са ви и сте отишли: какво повече можете да искате от себе си?
Може да ви изхвърлят, но може и да ви приемат. Най-вероятно няма да ви изхвърлят. Балната зала често е по-приветлива и дружелюбна, отколкото си мислите. Някой дори може да ви сметне за чудесни и гениални. И накрая да танцувате с кралска особа.
А може и да танцувате сами в ъгъла на замъка с големите си, отблъскващи червени щипци, размахани във въздуха.
В това също няма нищо лошо. Понякога просто става така.
Но в никой случай не се обръщайте и не си тръгвайте. Само ще пропуснете забавлението, а това ще бъде жалко, повярвайте, защото не сте изминали целия този път и не сте положили всички тия усилия само за да изпуснете купона в последния момент.“
Елизабет Гилбърт

Аксиния Цветанова ~ „Провокирай себе си!“ ~

Facebook page: https://www.facebook.com/AksiniaTsvetanova.psihoterapia

Вижте още:

„Провокирай себе си“

Смисълът на ежедневните практики

Време за себе си и за прошка

Не възпирайте чувството

Признайте страха си

От коя битка е време да се откажем?

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s