Царе, крале, президенти и Нобелови лауреати са писали в почетните книги на Велико Търново

56_pochetna_kniga (1)

Три почетни книги са събрали посвещения и подписи на благородници, президенти, дипломати, космонавти, артисти, спортисти, дори Нобелови лауреати, минавали през Велико Търново. Първата книга е от 1930 г. Тогава управленският елит на града решава да бъде изработена специална книга. И тя е поръчана… в Австрия. Направена е от специална хартия със златен кант и воден знак на всяка страница. Подвързана е със зелена кожа и на корицата й има позлатени букви. Заради всичкото това злато по нея, тя е наречена „Златна книга на Велико Търново”.
Когато книгата пристигнала в общината, тук вече чакали и Цар Борис III, за да положи първия подпис в нея. Но царят идва чак на 24 май 1935 г. и написва първото посвещение, което гласи: „Нека всеки българин посети Търново, старата наша столица, пълна с романтична красота и със скъпи нам спомени от миналото!”. Следват подписите на царица Йоана, принц Кирил и княгиня Евдокия.
В следващите години в книгата са писали Богдан Филов, Ангел Каралийчев, Ран Босилек и десетки хора на изкуството, политиката, военното дело и управлението на страната.
Когато цар Борис Трети умира, в деня на погребението му, в сградата на общината се събира цялото ръководство и всички авторитетни граждани на старата столица. Всички присъстващи се подписват в книгата след заупокойните служби и книгата е закрита. По време на събитията около 9 септември 1944 г. достоен търновски гражданин, служител в общината, прибира и укрива книгата. Оставя я на сина си, той – на своя и така книгата се предава през поколенията до демократичните промени.
За пръв път е показана официално на 1 септември 1993 г., когато е поднесена от тогавашния кмет на Велико Търново Веселин Георгиев на царица Йоанна при посещението й в града. Четири години по-късно я вижда и цар Симеон Втори. За трети път автентичната почетна книга е извадена заради царица Маргарита, която идва в града на 9 септември 1999 г.
Вторият том на почетната книга е започнат на 21 ноември 1979 г. Тогава е възобновена традицията видни гости на града да записват своите впечатления и приветствия към жителите на болярския град. Вторият том започва с посвещение на писателя Венко Марковски. Книгата е от сто страници, тежи над 20 кг, а на корицата е изобразен тогавашният герб на България – петолъчка над лъва, а под него двете години 681-1944 г. Години по-късно общинските съветници дават специален статут на почетната книга, според който тя изобразява герба на Велико Търново, съхранява се от кмета на града и в нея се разписват видни гости.
В т.нар. „Втори том” са се подписвали представителите на екипажа на моторен кораб „Велико Търново”, режисьорът на филма „Хан Аспарух” Людмил Стойков и целият творчески колектив, Матей Шопкин, Освалдо Риос, президентът Жельо Желев, премиерът Жан Виденов, българският патриарх Максим и сръбският Павле, композиторът Тончо Русев, Симеон Сакскобургготски, още преди да стане премиер. На 16 април 1997 г. с царствения си почерк той е написал: „Повече от всичко вярвам в нашия девиз „Съединението прави силата”.
Същата 1997 г. е началото на третия том, изработен по графичен проект на Григор Спиридонов. Върху пластичното изпълнение на идеята в продължение на цяла година работи скулпторът Станчо Ганев. Цялостното изпълнение като модел, отливка, обработка и монтаж е изключително ръчно, а това прави още по-ювелирна стойността на почетната книга, в която и до днес се разписват гостите на болярския град. На корицата на третия том стоят знамената на трите български държави, както и вплетеният герб на Велико Търново със знамето на републиката. Върху титулната страница е изобразен кръст, който се образува от кожени апликации и символизира православното българско вероизповедание. Украсените елементи около него пък представляват съвременна модификация на символ от монета на цар Иван Шишман. Вътрешната част на книгата е облицована с цветна кожа.
Пръв в третото издание се подписва тогавашният председател на Народното събрание Йордан Соколов. Подписвал се е Стефан Софиянски, чиято химикалката „протича” и той за малко да изцапа книгата… Има ги подписите и думите на Ахмед Доган, на носителя на Нобеловата награда за мир и бивш съветски президент Михаил Горбачов и… на краля на Белгия, който е най-високият гост, посетил до момента Велико Търново и който, типично по кралски, е оставил подписа си на цяла страница.

Вижте още:

Сянката на момиче и разгневени царе отмъщавали за „Св. 40 мъченици“

Боляринът Трошан още е собственик на местност около Търново

Кладенецът до Патриаршията още пази царските съкровища

Светицата Петка, в която се е заклел Иван Александър

Светецът, който спасява българите, си има своя църква в Търново

Даже историците са съгласни, че в смъртта на Калоян има мистика

Археолозите още търсят патриаршеската библиотека

Легендата за българския патриарх се ражда още докато той е жив

Шишман – царят, на когото българите са отредили най-героична смърт

Чудо като при Евтимий спасява монаха Марко

Търновската монетарница – история за Али Баба и 40-те разбойника

Романтика и жестокост се преплитат в легендата за смъртта на Балдуин Фландърски

Евреин предава ключа за непристъпния Царевец

Царкинята, смъртта, слънцето и парк „Марно поле“

Смъртта на две девойки в името на Момина крепост

Крум се борил с великани за Търново

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s