Годините като бижу

Безумно се страхувам от старостта във формата, в която я познавам. И понеже винаги търся моя начин за всичко, съвсем скоро разбрах, че ще трябва да открия и своя начин да остарея.
Доста време наблюдавам какво ме плаши във възрастните хора, които срещам. Тъгата, натрупаната болка, липсата на радост и живи искри в очите, обездвижването и зависимостта.
Защо миналият опит ни прави тъжни и безпомощни, а не мъдри и осъзнати? Защо е повод за непрекъсната драма и безрадостност, а не ни носи нови посоки и любопитство? Все повече виждам, че наистина остаряваме, когато започнем да си мислим: Такъв е животът. Аз всичко знам и съм видяла, няма какво повече да ме учуди…
Годините ни срещат с много болки и загуби, но защо помним само тях? Какво става с хилядите прекрасни, щастливи мигове? И вместо, колкото по малко време ни остава, повече да ги търсим и преживяваме, ние правим обратното. Защо ни е това? Сигурно от любов към мъченичеството, някак сме закърмени с него и, ако в България срещнете ето такива възрастни хора, това ще е изключение и сигурно всички ще се обръщат след тях с почуда.
Наскоро загубих баща си, той беше на 73 години. Да, липсва ми, да, плача, когато чуя песен, която знам, че обича. Когато седна в колата и си спомня как държеше ръката ми и колко нежен и любящ беше допирът му. Сънувам очите му, които всеки път, щом ме видеха, грейваха, но най-много ме боли от това, че станах свидетел на неговия неизживян живот.
Изпращайки го, хората говореха колко добър човек е бил, а аз плачех с още по-голяма болка, защото това ми звучеше като „беше послушен затворник на правилата“. Исках да съм го виждала как гори, запленен от някоя идея, как преследва мечтите си, как се бори за себе си и щастието да е това, което е, да струи от него. Да си беше позволил всички приключения, за които е мечтал, да беше пътувал, да беше казал всички не-та, които е искал и да беше живял много повече за себе си, отколкото за другите. Просто да не се беше страхувал.


Доста често от тогава през сълзи си обещавам, че няма да оставя такова наследство на децата си. Ще намеря начин да остарея, запазвайки и даже добавяйки страст, радост и любов към възрастта, ако трябва ще я използвам за оправдание, за да съм възможно най-жива. Ще уча езици, ще правя любов, ще пътувам, ще се смея с глас, ще танцувам, защото някой ден, когато гледам от небето, ще искам да видя как децата ми използват времето си по най-пълноценния начин. Как не правят компромис с живота си.
Страхувах се да не загубя нежността и женствеността си, да не заприличам на тъжно и изпразнено от съдържание подобие на жена. Страхувах се и трескаво се оглеждах за модел. Представяте ли си, модел за остаряване? Преди няколко дни попаднах на тези снимки и онова, АХА ето това е, ме изпълни със спокойствие и вдъхновение. Не можех да откъсна очи от тях, даже мъничко завиждах.
Затова реших, щом те са могли, ще успея и аз.


Да прибавям годините като катализатор на всичко най-ценно в мен! Да опитвам нови свои превъплъщения и роли, да имам смелостта да разбия остарелите си представи за това коя съм, да не живея, изпълнена с очаквания, правила и стереотипи, а да се изненадвам всеки ден, следвайки вътрешната нишка на живота, с която съм дошла. Да усетя радостта от самоосъществяването!
А годините… те просто ще добавят онзи нюанс и светлосянка, които съм инвестирала в живота си.
Разгледайте снимките и се опитайте да усетите тези хора. Смелостта да изразиш себе си е вдъхновяваща и когато с годините я използваме все повече, старостта не изглежда бреме, а освобождение.

Аксиния Цветанова

Вижте още:

57  женски същности

Женски възрасти

За никъде не бързам

Белези

Никога не е късно

Русалка или кит?!

Когато изгубиш всичко, имаш себе си

Научих се да пътешествам вътре в себе си

Женските ръце омагьосват и владеят мъжете

Advertisements

3 thoughts on “Годините като бижу

  1. Прекрасно написано и най-важното е, че живота наистина продължава да е интересен и в „големите години“. Вече направих 60.
    Тези години се учих да танцувам, направих си сайт и учих английски.
    Новото ми увлечение е фотография и фотошоп.
    Мисля, когато излезна на пенсия, да имам втора професия.

    Liked by 1 person

  2. Blagodaria ti, za tova, koeto napisa, Aksinia! Tezi snimki vdahnoviha po sashtia nachin i men i mi dadoha nadejda, izpalniha predstavite mi za badeshteto s krasota! Blagodaria ti!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s