Ден след ден…

21131749e584356b9566a5a397a4e20cОт бързане забравихме себе си. От втурване към целта погубваме отношенията си. От угодия към любовта, пренебрегваме приятелствата си. От спомените си излизаме с въздишка. Разговаряме кратко. Премълчаваме онова, от което ни боли. Стискаме зъби над необратимото. Плачем, докато заспиваме. Изпращаме усмивката си с два знака – две точки и скоба. “Обичам” е клише, от което бягаме. Спряхме да се доверяваме. Престанахме да отпускаме непринудеността си. Смеем се с глас само пред телевизора. Прегръщаме рядко. Забравяме личните празници на любими хора. Докосваме с дума по-често домашния си любимец, отколкото човека подал ни ръка. Ден след ден. Сезон след сезон – отчуждение. Недоверие. Накрая тишина. От която ваем уроците си. Събираме разпръснатите парчета мълчания сами. За да открием, че една дума казана навреме, означава целия свят за някого. За да намерим място за онази частица време, в която да бъдем с цялата си душа някъде. До някого. Истински.
Мария Никова
Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s