Триъгълникът – Спасител, Агресор, Жертва

brunettes%20women%20winter%20snow%20eyes%20sitting%201680x1050%20wallpaper_wallpaperswa_com_83„Триъгълник на Карпман“ е социален модел, наречен на името на американския психолог Стефан Карпман. Наричат го още „драматичен триъгълник” или „триъгълник на съдбата”.
„Триъгълникът на Карпман” често се прилага при анализиране на отношения в малки общности като семейството например. Но напоследък намира все по-широко приложение и в установяването на проблемните точки на общуване в бизнес структури.
Ето как действа този триъгълник в рамките например на едно партньорско взаимодействие.

Какво означава да спасяваш?

Спасители сме, когато се преживяваме като закрилници с приятелите, семейството, познатите и въобще с всички около себе си. Това ни се удава най-добре, изживяваме се като покровители на целия свят. Не само се грижим за другите, но се опитваме да предугаждаме от какво имат нужда. Глезим ги, храним ги и се суетим около тях. Естествено имаме невидими ползи – чувстваме превъзходство, усещаме сила и едновременно с това бягаме от себе си. Загърбваме собствените си нужди и желания. Получаваме много несъзнателни печалби в ролята на Спасители, затова и толкова ни привлича.

Кога влизаме в триъгълника на Карпман?

Това е всеки път, когато поемаме грижите за задълженията и отговорностите на другите (спасителя). Не след дълго започваме да ги мразим, разгневяваме им се, защото ни дотежава (агресор). Чувстваме се използвани и се самосъжаляваме (жертва). Така в едно взаимоотношение се движим в ъглите на триъгълника, като бихме могли да сменяме позициите в рамките дори на един разговор. Това в най-опростен вид е модела на триъгълника на Карпман.
Тук става въпрос за деструктивна проява на помощ, с която освобождаваме партньора от отговорност. Предпазваме го от последствията на собствените му действия. Превръщаме се в спасители всеки път, когато поемем отговорност за друг човек, за неговите мисли, чувства, израстване, развитие, добруване и житейска съдба. Нездраво е, когато мислим вместо някого, „оправяме“ чувствата и настроенията на партньора си, говорим от негово име, постоянно даваме повече отколкото получаваме, не си казваме открито това, което желаем, от което имаме нужда и към което се стремим, казваме „Да“, когато ни се иска да кажем „Не“.
Тук не говорим за онази истинска проява на обич и добронамереност, когато някой съвсем основателно е потърсил нашата подкрепа и ние имаме желание да му помогнем. В тази ситуация ще изпитаме удовлетворение и радост и няма да попаднем в омагьосания триъгълник.
В действителност грижата на Спасителя далеч не е толкова добронамерена колкото изглежда на пръв поглед. Тя предполага безпомощност от страна на другия. Ние спасяваме „жертви“, за които сме убедени, че не могат да се справят сами и да поемат отговорност за себе си. В действителност те са способни да се грижат за себе си, но нито те нито ние признаваме този факт и така заедно скачаме в триъгълника Спасител, Агресор, Жертва.
След като се проявим като Спасители ние неизбежно се прехвърляме в другия край на триъгълника – преследването. Започваме да изискваме, да се ядосваме и възмущаваме от човека, на когото сме „помогнали“ така великодушно. Гневим се, защото сме направили нещо, което не сме искали, но сме се чувствали длъжни да направим, пренебрегнали сме собствените си нужди и сега човека отсреща ни изглежда неблагодарен и неоценяващ нашата саможертва. Той дори не приема съветите, които ние с такава готовност му даваме. В един момент разбираме, че нещо не е наред, смъкваме ореола от главата си и грабваме тризъбеца.
В повечето случаи хората, към които сме се проявили като Спасители, моментално усещат промяната на настроението ни и това им дава повод да се нахвърлят върху нас. Досега ние с нашата непоискана помощ сме им изпратили послание, че са слаби и неспособни и сега е дошъл техният ред да заемат ъгъла на преследвача или Агресора.
Това може да се случи преди, по време или след като вече сме се разгневили и е нормална ответна реакция на това, че сме поели отговорността вместо тях, а това им показва за колко негодни ги смятаме.
И сега идва моментът за последния ни ход. Насочваме се директно към любимия ъгъл на Жертвата в дъното на триъгълника. Това е неизбежният резултат от спасяването. Тук преобладава чувството на безпомощност, мъка, срам и самосъжаление.
Виждате ли как сами участваме в създаването на този омагьосан триъгълник, който започва с най-добрите намерения да помогнем и да се погрижим за някого? Спасяването и постоянната проява на загриженост за другите не са проява на любов. Ролевият триъгълник е триъгълник на омразата. Той предизвиква и поддържа усещане за неприязън към самите себе си и ни пречи да дадем израз на истинските си чувства към другите. Да се изправим лице в лице с истината и да им кажем, че ни нараняват с поведението си или да си тръгнем. Вместо това, за да се преживеем като добри, ние започваме да ги спасяваме.
Не давайте повече, отколкото получавате, правете това което е важно за вас, казвайте истинско „Да“ и честно „Не“, наслаждавайте се на своите интереси и занимания, грижете се за нуждите си, удовлетворявайте потребностите си и помнете, че в основата на всички спасителни операции стои един зъл дух – самоподценяването. Ние спасяваме другите, защото не се чувстваме добре в кожата си, тази грижа, макар и за кратко, ни зарежда с чувството за собствена стойност и значимост. Дава ни усещането за сила и власт.
„Също както питието помага на алкохолика веднага да се почувства по-добре, така и актът на спасяване ни дава възможност бързо да забравим болезненото чувство от факта, че сме такива каквито сме. Тъй като не се чувстваме обичани, ние се задоволяваме с това околните да се нуждаят от нас. Тъй като сами не се харесваме, ние се чувстваме принудени да направим нещо, за да докажем колко добри сме всъщност.“
Да даваш, да помагаш или вършиш нещо за другите е част от здравословните междучовешки отношения. Но да се научиш кога да отказваш, как да не отстъпваш и кога да не вършиш неща вместо другите, също е част от здравословните взаимоотношения.
Да се тренираме да разпознаваме ситуациите и да не преминаваме тънката граница между нормалната естествена грижа и изкривеното спасяване не е лесно. На първо време е достатъчно да разпознаваме ситуациите, в които хукваме да спасяваме някого, загърбвайки себе си. Отказвайте ролята на Спасител и не позволявайте на другите да ви спасяват. Поемете отговорност за себе си и дайте възможност и на другите да го направят. Защото това е единствената здрава основа за удовлетворителни и щастливи взаимоотношения.

Задача 4 за 2016 година по проекта „Провокирай себе си“ За да не влизаме в порочният кръг, най-важно е да знаем кога да казваме „Да“ и кога „Не“. Да не правим компромиси с вътрешната си истина, защото това винаги струва скъпо в последствие. През следващата седмица наблюдавайте дали, когато казвате „Да“ или „Не“ това съответства на усещането ви в момента.

Аксиния Цветанова

Вижте още:

Провокирай себе си

Тайните на добрия фрирайтинг

Задача 1 за 2016 година

Задача 2 за 2016 година от проекта „Провокирай себе си“ 

Задача 3 за 2016 година от проекта „Провокирай себе си“

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s