Търновец прави триизмерен модел на Царевец

3D модел на Царевец, така както хълмът е изглеждал през XIV в. прави Събин Бижев. Снимки, чертежи, карти и много историческа литература ползва търновецът, за да бъде максимално близо до истината. Работи по възстановки на архитекти, разчита на свои приятели в Регионалния исторически музей – Стоян Михайлов, уредник и нумизмат и археологът доц. Евгени Дерменджиев. Но Събин е решил да вкара в модела си и малко мистика, да сподели свои хипотези и да поразмишлява върху това, което е било или не е било на Царевец. Да разкаже легенди.

Патриаршията, Царският дворец и комплексът около Балдуиновата кула ще бъдат централните сгради в триизмерния модел. Ще бъдат възстановени обемно всичките 22 църкви, които са съществували на историческия хълм и чиито основи са запазени и до днес. 90 % автентичен ще бъде Царевец в модела на амбициозния търновец. Останалите 10 % се губят в историята, която никой не знае. Релефът обаче ще бъде 99 % точен, защото е правен по карта, изработена от архитекта Светлозар Бояджиев. В нея има информация за релефа, по който Събин възстановява Царевец, има планове на разкопки, геодезия, скални венци.

Събин работи с компютърна програма за визуални ефекти, с която се обработват 3D анимации и клипове. Той поставя в нея снимка и по тази снимка започва да изгражда триизмерния модел на сградата. Става бавно, процесът изисква търпение и отдаденост. Освен това са нужди много сериозни ресурси, защото компютъра, с който Събин създава уникалния си модел, е с мощността на климатик. А с напредване на работата, ще е нужна още по-мощна машина.

Когато е готов моделът, Събин ще направи и няколко образователни клипчета. Те също ще бъдат 3D, за да са атрактивни и забавни дори и за децата. В тези клипове той ще разкаже историята на Царевец, легендите, свързани с това велико място в България. Точно в тези клипчета той е решил да обясни защо Балдуиновата кула не е на обичайното си място. За самочувствие и защото имаме основание да се гордеем с историята си на българи, правя всичко това. Не ми харесва това, че всички изкарват българите най-обикновени земевладелци, без големи дворци. Подценяват ни и може би причината е в това, че 95 % от историята ни е на базата на чужди източници. За нас са писали какви ли не чужди хронисти, които естествено първо са описвали своя народ велик, а ние сме после. Обаче колко нации имат нашия Калоян, провъзгласен за владетел от папата? Че това е все едно да сме имали император, казва не без гордост Събин. Затова е избрал и XIV в. – времето на Иван Александър и Иван Шишман, най-величествените години на Царевец.

И най-накрая ще вкара мистиката, защото самият той е част от нея. Неговото име го пише на входа на двореца. Видял го случайно при едно от поредните си ходения на Царевец, за да направи още снимки. Прочел името си върху погребална плоча и станал любопитен. Така разбрал, че плочата е донесена от Никополис ад Иструм, но и че ние сме имали и владетел – кан Сабин от рода Вокил. Той е управлявал по-малко от две години в периода 763-765. Иначе името е римско и от рода на Събиняните е имало император.

Историята е голямата страст на Събин Бижев. Другата са компютрите. Той е завършил геодезия в Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия във Велико Търново. После учил индустриален мениджмънт в Габрово и счетоводство и контрол във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи в семейния бизнес, който няма нищо общо с историята.
След Царевец, той иска да направи такъв 3D модел и на Трапезица, и на Момина крепост. За да знаем каква велика нация сме.

Сашка Александрова

Вижте още:

Сянката на момиче и разгневени царе отмъщавали за „Св. 40 мъченици“

Боляринът Трошан още е собственик на местност около Търново

Кладенецът до Патриаршията още пази царските съкровища

Светицата Петка, в която се е заклел Иван Александър

Светецът, който спасява българите, си има своя църква в Търново

Даже историците са съгласни, че в смъртта на Калоян има мистика

Археолозите още търсят патриаршеската библиотека

Легендата за българския патриарх се ражда още докато той е жив

Шишман – царят, на когото българите са отредили най-героична смърт

Чудо като при Евтимий спасява монаха Марко

Търновската монетарница – история за Али Баба и 40-те разбойника

Романтика и жестокост се преплитат в легендата за смъртта на Балдуин Фландърски

Евреин предава ключа за непристъпния Царевец

Царкинята, смъртта, слънцето и парк „Марно поле“

Смъртта на две девойки в името на Момина крепост

Крум се борил с великани за Търново

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s