Съдбовно приятелство

119dfa7dbf8ba60e694f994e38c0622bЧувствали ли сте се някога като слон в стъкларски магазин?! Всяка ваша стъпка, постъпка, дума, даже неказаните, жест, поглед да натрошават на парченца не какво да е, а нечие сърце… Ето на това казвам аз спиращо дъха изживяване. Едно приятелство започнало преди 6 години в труден и за двете ни момент. Загуба на деца. Ужасяващо и толкова животопреобръщащо.

След това за 3 години загубихме следите си, но животът е упорит и отново ни събра. Вероято за да се учим. Една от друга и една за друга. Аз бях получила своя втори шанс, а тя не. Също като в онези филми, когато виждаш как би се развил един живот, ако определено нещо се случи и ако не се случи. Но сега беше съвсем реално. Все едно съдбата си играеше на ези и тура. И аз исках с цялото си сърце да ѝ помогна. Да ѝ дам сили и кураж да продължи. Да търсим заедно щастието. Под дърво и камък, през девет планини в десетата. Където и да е, както и да е. Само да търсим и да не спираме. Защото знаех, че то съществува. Виждах го всеки ден пред себе си, но за нея то бе останало някъде… В миналото. В спомените…

Липсваше ѝ онзи светъл лъч, за който да се хване и да се изтегли на повърхността. Усещах как потъва. На моменти се давех заедно с нея. След това решавах да я пусна, за да спася и себе си, и нея. Тя беше като крехка пеперуда, която току що се излюпваше и ако счупех обвивката ѝ, никога нямаше да се научи да лети, защото не се е борила и крилата ѝ не са укрепнали достатъчно. В други моменти се държеше като малко освирепяло коте, което се е качило на най-високия клон на дървото и умира от страх. Протягаш ръце да го вземеш, а то цялото настръхва и те съска. Готово е дори да скочи и да те издере целия. Тогава пак се отдръпвам и пак търпеливо чакам да дойде подходящият момент. Събирам сили и за себе си и за нея.

Приливи и отливи на близост. Урагани от чувства и емоции, признания за непосилна болка. Болка и тъга, които аз искам да изтрия като с гумичка от сърцето ѝ. Да ѝ покажа, че има и друг начин. Но моят начин, може ли да бъде и неин начин?! Усърдно се стараех да ѝ докажа, че докато страда, пропуска това, което може да я направи щастлива. После сядам и се чудя дали тя иска да бъде щастлива. Или само аз го искам за нея… Какво не ѝ достига – желание, смелост, възможност, умения или е само въпрос на късмет… Лутам се като в лабиринт със завързани очи. Но дори и не ми хрумва да я изоставя, въпреки че тя е сигурна, че това ще се случи някой ден. Само че аз не се отказвам лесно и тя го знае. Надявам се, че и тя няма да се откаже… От щастието, не от мен.

Моника Христова

Вижте още:

Дай си време

Най-хубавата любов

Чарът на дребните неща

Съдбата има думата

Имам нужда от себе си

Промяната не е война, а влюбване в себе си

Ти си по-красива отколкото си мислиш

Това, което е, каквото е

Тайните ми мисли

Изворът на моята женственост

Предизвикателството да НЕ кърмиш в мола

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s