Цвят Марсала… Някак много му отива на ноември

Цветът Марсала е комбинация между тъмновишнево и кафяво. Старо скъпо вино и качествена телешка напа. Тютюн и къпини. Шоколад с малини. Пура и уиски. Червени портокали с канела. Кестени с чили. Печени ябълки с ром. Блат за парфе с какао и херес. Плодчета от бъз посипани с кафява захар. Тъмновишневи божури в глинена делва. Сатен с брокат и старо злато. И през ум не ми е минавало, че имам думи и за цвета Марсала. Звучи, изглежда,ухае някак аристократично, зряло и в същото време артистично и бутиково. Не може да гребеш от него с пълна лъжица. Съчетал страстната дълбочина, изобилие, аромат, емоция и бъбривост на виното и семплостта, здравината, гъвкавостта, уханието, мълчаливостта на качествената кожа. Почерняло от слънцето канелено тяло едва докосвано от пареща от страст ръка… Може би понякога любовта се облича в цвят Марсала. Елегенатна, бавна, тежка, скъпа, пипната до последния детайл – до мислите, думите, емоцията, виното, червилото, лака за нокти, парфюма с лек повей на джинджифилов цвят и бърбън, мястото, песента, цвета на свещите. Марсала е онзи вид любов, при която се срещат две зрели самодостатъчности, две напълно изградени вселени за да се докоснат с всички сетива и танцувайки да сътворят магия. Марсала е онази любов, която зрее, отлежава и помъдрява точно като виното. Онази любов, която е здрава, гъвкава, семпла, рядка като скъпа кожа. Която се топи като нерафинирана кафява захар в сладкия топъл сок от плодчета бъз. Онази любов, която ухае на мъжки парфюм с нотки на тютюн и пътища. Която танцува боса, понякога гола, дива, тъмна, напълно непозната, бурна, дълбока, толкова богата, че почти неизчерпаема. В нея не може да се гмурне някой, който „не се е научил да плува”. Тя не е за плажа и за младостта на живота. Тя е бавна, дълга, несигурна, в същото време яка като ремък. Колкото и да я хапеш, ще те издържи. Ще те разбере. Ще те познае. Ще ти разчете линиите на ума, ръката и сърцето. Марсала любовта – сок от нар и емоции, наредени в сърцето като рубинените зърна на нара в късната есен. Марсала е есенна любов, когато реколтата се събира, тъпаните задумкват един древен, земен ритъм, а животът е опитомен, отлежал и много, много скъп. Можеш да преживееш Марсала любовта само ако си научил толкова много думи, че да общуваш в пълно мълчание…

Ивелина Димитрова

Вижте още:

Обичам есента!

Понеделнични думи в кафяво

Игра на думи в цвят екрю

Да поговориш с вълчица

Когато се погледнеш в огледалото

Тръгвала ли си е от теб такава Жена

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s