Щастливите хора

99cc546a467799ad5c1683eb17ae2bc8

Психично здравите, доволни хора не изпитват чувство на вина. Те са свободни и от тревожността, която изпитват онези, които прекарват настоящите си моменти в бездействие и терзания за минали събития. Могат да признаят, че са допуснали грешка, и да си дадат дума да не повтарят дадено неефективно поведение, но не си губят времето да съжаляват за нещо, което не са извършили, или да се разстройват за нещо, което са извършили в по-ранен момент от живота си. Пълната освободеност от чувството на вина е един от белезите на психично здравите индивиди. Тези хора, изглежда, съзнават, че животът се живее и нищо повече – колкото и да страда човек, няма да промени миналото. Те самите са освободени от чувство на вина, без това да им струва някакво усилие. И понеже това е естествено, те никога не насърчават другите да избират  вината. Те знаят, че терзанията в настоящите моменти само подсилват ниската самооценка и че да се учиш от миналото е много по-ценно, отколкото да се оплакваш от него.
Хората, които нямат слаби места, не се безпокоят прекомерно. Те не планират нещата отдалеко и не са склонни да отлагат за бъдещето. Тези хора живеят сега, а не в миналото или в бъдещето. Неизвестността не ги плаши – те дори търсят нови и непознати преживявания. Обичат неопределеността. Наслаждават се на своето „сега“, съзнавайки, че това е всичко, което имат. Не правят планове за бъдещо събитие и не прекарват дълги периоди в бездействие, докато чакат да настъпи събитието. Моментите между отделните събития трябва да се изживяват така, както и моментите, през които протичат самите събития. Те имат необикновена способност да извличат пълно удоволствие от всекидневния си живот. Не са склонни да протакат, не пестят за „черни дни“ и макар обществото не винаги да одобрява поведението им, няма опасност да започнат да се самообвиняват. Те събират щастие сега, а когато настъпи бъдещото „сега“, включват и него. Тези хора винаги се забавляват, защото виждат, че е безсмислено да чакат, за да започнат да се забавляват. Това е естественият начин на живот, който много наподобява на живота на детето или животното.
Психично здравите хора са необикновено самостоятелни. Те са вън от „психичното гнездо“ и  макар да обичат семейството си и да са силно привързани към него, смятат, че във всички взаимоотношения независимостта е по-ценна от зависимостта. Отдават особено голямо значение на отсъствието на предварителни очаквания. Взаимоотношенията им с околните почиват върху взаимното зачитане на правото на всеки да взема решения самостоятелно. С любовта си те не налагат своите ценности на човека, когото обичат. Държат на уединението, което другите могат да приемат като проява на пренебрежение или незачитане. Понякога обичат да остават сами и са готови на всичко, за да защитят правото си да се уединяват. Тези хора не се ангажират в многобройни любовни връзки. Подбират грижливо обекта на чувствата си, но обичат дълбоко и   емоционално. Склонните към зависимост и психично нездравите хора трудно могат да ги обичат, тъй като индивидите, освободили се от слабите си места, непреклонно отстояват свободата си. Ако някой има нужда от тях, те отхвърлят тази нужда, защото смятат, че тя е вредна и за него, и за тях самите. Държат обичаните от тях хора да бъдат независими, самостоятелно да правят избора си и да живеят живота си заради себе си.
У тези здрави, пълноценно живеещи индивиди не се открива никакъв стремеж към одобрение. Те могат да функционират без одобрението и възхищението на околните. Не търсят почести, както повечето хора. Не се влияят от мнението на околните, почти не се интересуват дали другите одобряват, или не думите или действията им. Не се опитват нито да шокират хората, нито да спечелят одобрението им.
Индивидите без слаби места никога не водят безполезни битки. Ако борбата може да доведе до промяна, те ще се борят, но никога няма да сметнат, че е необходимо да се борят безцелно.
Те не отговарят уклончиво и за нищо не лъжат. Лъжата за тях е изкривяване на тяхната собствена реалност. Затова и не се самозаблуждават.
Тези хора не се боят от неуспеха. Дори често му се радват. Те не слагат знак за равенство между успеха в някое начинание и успеха на човека като личност. Тъй като самооценката им идва отвътре, те разглеждат обективно всяко външно събитие като ефективно или неефективно. Знаят, че неуспехът всъщност е нечие мнение, изказано с думи, и че той не е опасен, защото не може да накърни самооценката им.
Те наистина са редки птици. Всеки ден за тях е удоволствие. Прекарват го цялостно и изживяват пълно всички свои настоящи моменти. Не им липсват проблеми, но не изпадат в емоционалната демобилизация, до която обикновено водят проблемите. Критерият за психичното им здраве не е дали ще се подхлъзнат, а какво ще направят, ако се подхлъзнат. Ще останат ли на земята, хленчейки, че са паднали? Не, те ще станат, ще отупат праха от дрехите си и ще продължат да живеят. Хората, които вече нямат слаби места, не гонят щастието – те живеят и щастието е тяхната отплата.

~Уейн Дайър, „Вашите слаби места“~

Вижте още:

10 обета за успех от Ог Мандино

21 навика на щастливите хора

Аз съм тялото ти, чуй ме

Човек става такъв, какъвто вярва, че ще стане

Живот без очаквания

Легенда за орела

Доволният човек има всичко

Защо се страхувате да бъдете „много”?

Десетте заповеди на Ошо

Дилемата на Сократ за човека и роба

Приказка за ненужната саможертва

А Бог каза „НЕ“

Призоваващият дъжда

20 ценни житейски урока, които трябва да запомним

С времето…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s