Трудно ви е да простите? Тогава прочетете това!

49e63884a03ad070cef45d264593c6d2

Мразя всички съществуващи клишета за прошката. Знам всяка пословица и поговорка, всеки съвет, всяко общоприето мнение. Знам ги, защото се опитвах да намеря отговори в литературата. Изчетох всички постове в блоговете, посветени на изкуството да се освобождаваме от гнева. Преписах всички цитати на Буда и ги научих наизуст – и никой от тях не сработи за мен. И вече знам, че разстоянието между „Решението е просто” и истинското постигане на умиротворение, може да бъде непреодолимо. Знам това.

Прошката е непреодолима джунгла за всеки, който копнее за справедливост. Самата идея, че този, който ни е наранил, може да остане ненаказан след всичко, което ни е сторил, причинява болка. И тогава сме готови да изцапаме ръцете си с кръв, защото следите от кръв биха били удовлетворение. Искаме равен резултат. Искаме човекът, който ни е наранил, да преживее същото, което сме преживели ние.

Прошката е като предателство към самия себе си. Че кой е готов да се предаде по средата на борбата за справедливост! Гневът изгаря отвътре и душата ни в крайна сметка се оказва поразена от собствената си отрова. Ние знаем това, но въпреки всичко не можем да променим ситуацията. Гневът се превръща в част от нас – както са сърцето, мозъкът или белите дробове. Познавам това чувство. Познато ми е това усещане, когато яростта в кръвта бие в такт с пулса.

Но ето какво трябва да помним за гнева: гневът е инструментална емоция. Ние сме ядосани, защото искаме справедливост и вярваме, че това ще ни донесе полза. Вярваме, че колкото сме по-зли, повече неща ще можем да променим. Но гневът не разбира, че всичко вече е минало и вредата е нанесена. Той казва, че отмъщението ще поправи всичко.

Но да бъдеш ядосан, това е като непрекъснато да човъркаш кървяща рана, вярвайки, че по този начин ще предотвратиш появата на белег. Ако този, който ви е наранил, е истински човек, той ще се върне при вас и ще направи на раната шев с такава точност, че от раната няма да остане следа. Но, ако не е…

Истината е тази: гневът е отказ от лечение.

Да, страшно е, защото когато раната заздравее, ще трябва да заживеем с нова и непозната кожа. А така ни се иска да си върнем старата. И се появява гневът, който казва, че е по-добре да не позволиш на кръвта да спре и на раната да заздравее.

Когато в нас кипи от емоции, прошката е невъзможна. Иска ни се да простим, защото с ума си разбираме, че това е здравият избор. Искаме да бъдем свободни, спокойни, умиротворени – всичко това, което прошката предлага. Искаме бурята в ума ни да утихне, но не можем и не можем да се разберем сами със себе си.

Защото най-важното за прошката, което никой не ни е казал, е че тя няма да поправи нищо. Прошката не е просто гума, която да изтрие случилото се. Тя няма да премахне болката, с която до момента сме живели и няма да ни даде мигновено успокоение. Търсенето на вътрешен мир е дълъг и труден път. И прошката е просто това, което ще ни спаси от „обезводняване” по този дълъг път.

Прошката е отказ от надежда за различно минало. Разбиране, че всичко вече е свършило, прахът се е уталожил и разрушеното никога повече няма да бъде възстановено в първоначалния му вид. Прошката е признание, че няма магия, с която да се поправят щетите. Да, ураганът е бил несправедлива стихия, но ще трябва да продължим да живеем в своя разрушен град. И най-силният гняв не може да го възкреси от руините. Ще трябва да го възкресим сами.

Прошката означава поемане на лична отговорност – не за разрушеното, а за възстановяването му. Решение за това как да върнем вътрешния си покой.

Прошката не означава да забравим този, който ни е наранил. И не означава, че трябва да продължим да бъдем приятели с него. Просто приемане на факта, че този човек е оставил белег, с който ще трябва да живеем. Затова, спрете да очаквате, че, когато простите, всичко ще си бъде същото като преди. По-добре започнете да лекувате раната, независимо от това дали ще останат белези. Прошката е решение да продължим да живеем със своите белези.

Прошката не е триумф на несправедливостта. Всъщност става дума за създаване на собствена справедливост, карма и съдба. Става дума за това да се изправим на крака, твърдо решени да не бъдем нещастни заради миналото. Прошката е разбирането, че нашите белези няма да определят нашето бъдеще.

Прошката не означава, че се отказваме. Означава, че имаме сили да продължим напред.

Източник: AdMe.ru

Превод: https://myvelikoturnovo.com/

Вижте още:

Бърши прах само когато се налага!

Какво е смелост?

21 навика на щастливите хора

Аз съм тялото ти, чуй ме

Човек става такъв, какъвто вярва, че ще стане

Живот без очаквания

Легенда за орела

Доволният човек има всичко

Молитва към живота

15 забавни правила в живота

Не живей полу-живот

Advertisements

6 thoughts on “Трудно ви е да простите? Тогава прочетете това!

  1. глупости,прошката е за слабохарактерните,за малодушните,от опит мога да кажа,че наказанието на врага носи голямо удовлетворение,то ти дава сили да продължиш,всеки път когато си спомниш,че си е платил,сякаш летиш,стига сте ни изнасилвали душите с простотии за прошка,достойния човек,уважаващ себе си не прощава,продължава напред и чака СПРАВЕДЛИВОСТТА,това е смисълът на живота,няма друг,освен това ми е направили впечатление,че за прошка говорят наранилите,не наранените,така че да си гледат работата и най-вече да си плащат гадовете,аз съм човек и НЕ ПРОЩАВАМ,да прощават овцете

    Like

  2. Toва са пълни глупости Дани! Точно отмъщението е характерно за малодушните и слабохарактерните! Истински силните имат могат да простят от дъм душа и да продължат! Справедливоста не се крие в „око за око, зъб за зъб“! Защото това което си отвътре, определя събитията в живота ти отвън. Каквото си – такова привличаш! Така че всеки си прави избора, дали да прекъсне омагьосания кръг или да остане в него задоволявайки единствено егото си!

    Like

  3. („Глупости“ употребявайте в къщи, ако Ви търпят. )
    Това е чиста литература, съвремените клишета. За 10 000 години хората са премислили това достатъчно, а ние за 30 ще променяме представите за справедливост.
    „Справедливостта е по-ценна от човешкия живот“ – иначе всяка саможертва (включително и на Исус) би била безмислена.

    Истински силните не са склонни към самозаблуждения.
    И ако не си простил – това съвсем не означава, че нещо не си в ред отвътре!!!

    Like

  4. Аз не отмъщавам и не желая зло на никого , но не забравям кой с какво ме е наранил .
    Просто човекът, който го е направил вече не съществува за мен.
    Има неща, които не могат да се простят. Да ме ударят по бузата, а аз да си подам другата. ..Няма как да стане.
    Може да прости само Бог.

    Like

  5. Както е казал DMX – “Мога да прощавам, но не мога да забравям“
    Тоест… Дори и да простиш – нищо няма да е както преди! Счупеното винаги личи! Дори и да го залепиш!
    А прошка не може да се даде винаги.
    Лично аз вече давам прошката си само на хората, които съм преценил, че заслужават, на тези, които са се доказали, които са ми подали ръка и са направили нещо важно в живота ми! Да не говорим, че ми писна да се раздавам за хора, които нищо не оценяват, писна ми да ме използват и да се подиграват с мен!
    Едно вярно има в тази статия! Да се фокусираме върху себе си, върху живота си, да следваме мечтите и целите си, да се развиваме! Колкото и да боли…. Да се фокусираме върху хората, които са ни скъпи – само те са ни важни!
    А дали бих отмъстил, ако имам възможност ? Да, да и пак да! Трябва да се знае, че, когато ме порежат ще ги накълцам при първа възможност! Не съм боксова круша, нито играчка, не съм инструмент, чрез, който някой да си избива болните комплекси!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s